42. СТОЯНОВО ИЗПОВЕДАНИЕ

Том 1: Песни

- Стояне, море, Стояне!
Поболил се млади Стоян,
та е лежал мало-много
мало-много девет годин,
та скинал девет постельки
и скинал девет покривки
и скинал девет зглавници;
ни умира, ни стануе,
низ очи му муи лета,
а низ колени гущерие;
низ заби му трава ниче,
па ни умира, ни стануе.
Попраша го стара макя:
- Сину Стояне, Стояне!
Дали си много греовит,
или си много праведен,
та те толку господ мачи,
ни умираш, ни стануеш;
низ очи ти муи лета,
а низ колена гущерие,
низ заби ти трава ниче?
Стоян на макя говори:
- Греховен, мале, та много!
Да знаеш ли, мила мале,
кога одех с арамиите
по таа Стара планина;
ойдохме гори зелени,
там си найдохме егреци
и у егреци невеста,
у скут държи мъжко дете.
Ние ю дете вземахме,
па заклахме мъжко дете,
изпекохме мъжко дете,
та па я, мале припекохме,
она ни се милно моли:
"Арамии, бракя да сте,
мене йе макя заклела,
печено месо не ядем!"
Ние пущихме невеста,
па затворихме егреци,
па запалихме егреци;
кога егреци гореа,
вакли агненца блейеа;
кога агненца блейеа,
друмове се позапреа,
друмове и па клисури;
Божа се макя разплака!
Па си слезнахме у село,
па си ойдохме у църкви,
ударихме па дел гробища,
та разделихме гробища,
кому по два, кому по три;
мене се, мале, паднаа,
паднаа ми са три гроба
И яз си разкопах един гроб,
у него найдох девойкя:
бела, цървена у лице,
ситна я роса избила;
а я се, мале, наведох,
надникнах, та я целивах;
триж ми се уста пукнаа,
три капки ми кърв капнаа
от моите тапки уста,
на нойкото бело лице!
Па си разкопах други гроб;
у него найдох невеста,
бела, цървена на лице;
ситна я роса избила,
а я си, мале, надникнах,
надникнах, та я целивах,
триж ми се уста пукнаа,
три капки ми кърв паднаа
от моите тънки уста
на нойното бело лице.
Я извадих бел тестемель,
та обрисах църни кърви.
Си разкопах треки гроб,
у него найдох девойкя
бела, цървена у лице,
ситна я роса избила;
а я си, мале, надникнах,
надникнах, та я целивах,
триж ми се уста пукнаа,
три капки ми кърв капнаа
от моите тънки уста
на нойното бело лице.
Я извадих бел тестемель,
та обрисах църни кърви!
Ка си е Стоян изказал,
ка йе на макя изказал,
буди се изповедал,
тогай му душа излела!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.