417. МИЛЯ ДЕВОЙКЯ И АРАПИН

Том 1: Песни

Има макя Миля, мила щерка.
Искаа я кральове, банове
и троица цареви синове.
Неа макя никому не дава,
нел я даде на църна арапа,
не даде я ни кралю, ни бану,
ни троица цареви синове.
Ка я даде на църна арапа,
арапину потио говори.
Па не знае Миля, мила щерка,
де я дава нойна стара макя,
де я дава за църна арапа.
Проговори Мильийната макя:
- Мили зету, църна арапину!
Кога дойдеш Миля да си водиш,
не доводи у бел ден сватове,
доведи ги нощи, полунощи,
покри лице с бела тестемеля,
тури ръце златни нараквици -
ега би те Миля не познала,
ега би си сос тебе отишла!
Послуша а църна арапина.
Кога ойде Миля да доводи,
наканьил е сто лепи сватове,
и окумил кума и старойкя,
одеверил два млада девера,
покрил лице с бела тестемеля,
турил ръце златни нараквици,
та си ойде на Мильини двори.
Утакмиа Милица девойкя,
утакмиа Миля, поведоя.
Не познала църна арапина.
Ойдоя си китени сватове,
отведоя Миля, мила щерка.
Кога беше през белото море,
подуна ми тии буен ветер,
та открило бела тестемеля.
Согледа го Милица момица,
дека си е църна арапина,
согледа го Миля, познала го.
Чудила се Миля що да чини,
що да чини, каде да се дене!
Та ойдоа арапу на двори.
Арапа е дремка одремала,
та е легнал, море, та е заспал.
Миля бъркна у свилни джепове,
та извади това влашко ноже,
та убоде църна арапина!
Па си бега Милица момица,
побегна си, та си е отишла,
та си ойде дома, на дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.