413. МАРКО И ШАРЦА КОНЯ

Том 1: Песни

Марко кове коня у Заграда,
сам го кове, сам копито държи.
Китата му грива обнизуе
се со золи и с бели грошове,
сребро плочи, а от злато клинци.
Конь Маркоти потио говори:
- Леле Марко, да мой чорбаджио!
Що ме толку лепо уковуеш?
Дали мислиш да ме препродаваш,
или мислиш да ме аризуеш,
или мислиш тафра да си чиниш,
или мислиш далек да ме пратиш?
Марко коню потио говори:
- Таком бога, Шарца добра коня
Нито мислим да те препродавам,
нито мислим да те аризуем,
нито мислим тафра да си чиним,
нело мислим далек да те пратим,
далек, далек, у Ледяна града,
да доведеш гиздава девойкя.
Слушай, коню, що че ми те учим:
кога ойдеш у Ледяна града,
кога ойдеш на момини двори,
че излезе момината макя,
че излезе, та че те прихване -
дижай глава, та у се не давай;
че излезе моминио баща,
че излезе, та че те прихване -
дижай глава, та му се не давай;
че излеза момините бракя,
че излеза, та че те прихвана -
дижай глава, и ним се не давай;
че излеза момините снаи,
че излеза, та че те прихвана -
дижай глава, и ним се не давай;
че излеза момините сестри,
че излеза, та че те прихвана -
дижай глава, и ним се не давай?
Слушай, коню, що кем да те учим:
че излезе Ледяна девойкя,
че излезе, та че те прихване -
сложи глава, та нека те хване,
снижи седло, та нека се качи,
донеси я дома, на дворове.
Послуша го Шарца добра коня.
Кога ойде у Ледяна града,
излезнала момината макя,
излезнала коня да прихване -
дигна глава, та у се не дава;
излезнал е моминио баща,
излезнал е коня да прифапе -
дигна глава, та му се не даде;
излезнаа момините бракя,
излезнаа коня да прихвана -
дигна глава, и ним се ге дава;
излезнаа момините снаи,
излезнаа коня да прихвана -
дигна глава, и ним се не даде;
излезнаа момините сестри,
излезнаа коня да прихвана -
дигна глава, и ним се ге даде;
излезнала Ледяна девойкя,
излезнала коня да прихване -
сложи глава Шарца добра коня,
сложи глава, та го е хванала,
снижи седло, та се е качила.
Виур ветер по равни друмове,
та си ойде на равни дворове,
па Маркоти потио говори:
- Варай, Марко, варай, чорбаджио!
Те ти тебе млада отменица,
отменица, бела променица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.