41. СТОЯН БОЛЕН; НЕГОВО ИЗПОВЕДАНИЕ

Том 1: Песни

Славей пее горе ябука,
кой го чуе, болен леже;
кой по два дни, кой по три дни,
сирак Стоян три години.
Изкинал йе три постели,
три душека беледии,
три йоргана селямии,
три перници басмалии,
три чаршафа от Венедик.
Косата му се змии влеле,
майка му го прашувала:
- Ей, Стояне, мили сину!
Докажи си греховето.
- Мори, майко, стара майко!
Кога бехме аджамии,
излегоме арамии;
кога беше ден Великден,
коги беа сите църква,
сите сме се облог облагале
сос моите дружина:
кой ке ми се юнак найде,
да запале лепа църква?
Никой се юнак не найме;
я се младо юнак найдо,
та яз църква си запалих
и сет народ си изгоро.
Кога викаа старите
и жаль беше и не беше;
кога викаа децата
у небеси се чуеше!
И запалих девет търла,
девет търла сос ягънца!
Кога викаа старите
и жаль беше и не беше;
кога викаа младите,
у небеси се чуеше!
Това ми са греховето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.