409. МАРКА ПИЯН, ВЪРЗАН И ОКОВАН ОТ ТУРЦИ ЕНИЧЕРИ,
ОТПУЩА ГО МАЙКА МУ

Том 1: Песни

Марко пие вино у горица,
та го пие с турци еничери.
Слуга им е Петар млада слуга.
Опоиа Маркоти юнака,
та е легнал Марко, та е заспал.
Турци са го люто извезали,
извезали, люто уковали:
на гърло му два дробна синджира,
на ръце му двои букагии,
на нози му трои белегии.
Кога се е Марко собудил,
що да види Марко, що да чуе:
турци са го люто извезали,
извезали, люто уковали!
Та се Марко редом прегледуе,
та се Марко груйом усмиюе.
Согледа го турче еничерче,
та Маркоти потио говори:
- Що се, Марко, редом прегледуеш,
що се, Марко, груйом усмиюеш?
Даль се смееш на наше кованье,
иль се смееш на твое пиянсто?
Марко си му потио говори:
- Таком бота, турче еничерче!
Не смеем се на ваше кованье -
що сте могли, това сте сковали,
нел се смеем на мое пиянсто.
Ама искам молба да се молим -
пущете ми туку десна ръка,
да извадим той жолта дивита,
да изпишем таа бела книга,
да а пратим на моята макя;
да се маки на сина не нада,
да се рани какво сама може!
Измами го Марко вреден юнак.
Послуша го турче еничерче,
та му пущи туку десна ръка,
и му даде той жолта дивита.
Та изписа таа бела книга,
бела книга, али църно писмо:
- Какво можеш, моя стара мале,
какво можеш, код мене да дойдеш:
турци са ме люто уковали,
уковали, люто увезали;
далек че ме турци откарая,
ега можеш да ме куртулишеш!
Ка написа таа бела книга,
па а даде на пиле соколево,
па говори на пиле соколево;
- Носи, пиле, таа бела книга.
Да не летиш, та какво се лети,
да си летиш като буен ветер;
да не пищиш, какво заман пищиш,
нел да пищиш като люта змиа!
Да си ойдеш на мои дворове,
да отнесеш таа бела книга,
да а дадеш на моята макя!
Послуша го пиле соколенце,
отлете си по равни друмове,
та си лети като буен ветер
и си пищи като люта змиа.
Та си ойде на Маркови двори,
та разтресе тие дробни перя,
си изтресе таа бела книга.
вземала а Марковата макя,
прегледа а макя, пречите а.
Дури макя книга прегледала,
прегледала книга, пречитела,
и добри си е конье справила.
Та си ойде по равни друмоее,
та сн ойде у гора зелена.
Нещо ми се магла замаглила.
Проговори турче еничерче:
- Що ми се е магла замаглила,
из маглата ситна роса пада,
из росата силен огън блъска?
Проговори Петар млада слуга,
Петар слуга, Маркови душманин:
- Таком бога, турче еничерче!
Що ми се е магла замаглила,
това ми е Марковата макя,
таа си кара Марковите конье:
що е магла - низ уста им душа,
що е роса - низ очи им солзи,
що е огън - от копита блъска!
Дури това Петар да издума,
Петар слуга, Маркови душманин,
пристигнала Марковата макя.
Изсекли е той ситни синджирье
и Маркоте шамар ударила,
та Маркоти потио говори:
- Тизе, Марко, тизе, аджамия,
ти ли можеш облози да носиш!
Изсекла е той дробни синджирье,
отвела си Маркоте юнака,
отвела го на равни дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.