408. МОМА ГРОЗДЕНА ВОЙВОДА И БРАТ Й ДАМЯН

Том 1: Песни

Гроздено, моме Гроздено!
Била Гроздена войвода
на седемдесе дружина,
на седемдесе и седем.
Води ги мома Гроздена,
до осъм-девет години.
Доде ги мома поводи,
барем ги лепо порани,
Софийски бели погачи,
Граовски гасти медове,
Видинско вино цървено,
Загорска люта ракия,
Витошки вакли овнове.
Та се ожени Гроздена,
остави брата Дамяна,
да им е млада войвода.
Води ги Дамян, води ги
до две ми, до три години;
нищо сдобив не сдобиа;
що сдобиа, загубиа.
Турци си турски думая,
Дамяна младо да губа.
Дамян турски не отбира,
Кръсто ми младо айдутче,
оно турски отбирало,
отбирало и думало,
оно Дамяну казуе:
- Дамяне, верен другаре,
море, отпращай абаре
до мила сестра Гроздена;
ка може, сестра да дойде,
турци си турски думая,
младо че да те погуба.
И Дамян си го послуша,
та си отпраща абаре
до мила сестра, Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено!
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
ако искаш брат да имаш;
сега код мене да дойдеш,
въздумуе се дружина,
младо че да ме погуба!
Гроздена абар отпраща
до мила брата Дамяна:
- Брайно Дамяне, Дамяне!
Не можем, брайно, да доидем,
тежка е къща на мене,
мъжко ми дете на ръце,
с друго съм трудна, дебела!
Па Дамян абар отпраща
до мила сестра Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено!
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
ак' искаш брата да имаш,
дружина се въздумуе,
че да ме младо погуба!
Гроздена го послушала,
омила се и оплела,
влезнала ладни зимници,
отвори шарен кофчега,
та се убаво премени,
се у сегменска премена.
Согледа си я свекърва,
па на Гроздена говори:
- Снао Гроздено, Гроздено!
Не чудим ти се, Гроздено,
де найде таа премена,
нело се чудим, Гроздено,
де чува таа премена,
кришом от свекърва ти;
та свекърва да не види!
Свекър Гроздени, говори:
- Снао Гроздено, Гроздено,
гиди айдучко колено!
Кога те баща такмеше,
он си те много хвалеше:
"Моя Гроздена юначка,
лицето й девоячко,
сърцето й баш юначко!
А тизека си, Гроздено,
била айдучко колено!
Гроздена нищо не рече,
нел бръкна свилни джепове,
та влашко ноже извади,
та свекър си погубила.
Па си е ошла Гроздена,
каде е мома одила,
каде е камен метала,
каде е гайтан метала.
Кога е ошла през гори,
засвирила е айдучки;
ка са а чули дружина,
па са ю селям предали.
Ка си е ошла Гроздена,
па на дружина говори:
- Тако ви Бога, дружино,
соберете кемерьете,
да разделиме печалба.
Послушали а дружина,
собрали ю кемерьете.
Разделила ги Гроздена,
кому два дела, кому три,
на Гроздена до три дела.
Та си станала Гроздена,
забрала брата Дамяна,
та си идоа, идоа
на тие равни дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.