405. НИКОЛА, СЕСТРА МУ ЕЛЕНА И СИН Й ИЛИЯ; СЕСТРИНО БРАТОЛЮБИЕ И САМООТВЪРЖЕНИЕ ЗА БРАТА СИ

Том 1: Песни

Никола, море Никола!
Никола цвили по гора,
никой Никола не дочу.
Дочу го сестра Елена,
та па Николу говори:
- Брайно Никола, Никола!
Защо ми цвилиш по гора -
А Никола ю говори:
- Сестро Елено, Елено!
Какво, сестро, да не цвилим?
Тунье ме беда обеди:
погинало еничерче
под Бояна, под Витоша,
под Стоянови егреци;
искаа глава за глава,
а я немам глава да дадем!
А Елена му говори:
- Я мучи, брайно, не цвили!
Я имам девет синове,
десетото - Илия,
Илия младо козарче.
Него ни люге не зная,
не зная, не познавая,
него за глава че дадем!
Кога било до вечера,
сите ги макя собрала,
собрала ги на вечера,
собрала и прегледала,
Илию се нагледала,
па на Илия говори:
- Сину Илийо, Илийо!
Вечерай, сину, та легай;
отзаран рано че раниш:
укя те кани на сватба,
на уйна девер да идеш!
Илия си у говори:
- Мале ле, мила майчице!
Я с' имам девет братета,
сите по-стари от мене,
я съм си, мале, десето,
десето, мале, най-младо;
защо я девер да идем?
Макя Илию говори:
- Сину Илийо, Илийо!
Ти ми си, сину, най-младо,
тебе те уйкя обича.
Илия се зарадува,
та мана да не вечера.
Па си е легнал Илия.
Кога било отзарана,
па застровяли Илия.
Макя му тражи премьена,
и над премьена умира,
Илия си ю прашаше:
- Мале ле, мила майчице!
Защо, мале, преумираш?
Макя Илию говори:
- Сину Илийо, Илийо!
Макя от милос умира,
защо че идеш млад девер!
Баща му коня справяше,
коня си справя, умира.
Согледал го е Илия,
та па си баща прашаше:
- Тате ле, мили татенце!
защо, тате, премираш?
Баща Илию говори:
- Сину Илия, Илия!
Баща от милос умира,
защо че идеш млад девер!
Сестри му чамбаз решеа,
чамбаз му реша и плача.
А Илия си ги прашаше:
- Таком бога, девет сестри!
Защо си, сестри, плачете?
А сестри си му говора:
- Брайно Илия, Илия!
Това от милос плачеме,
защо че идеш млад девер!
Снаи погачи месеа,
погачи меса и плача.
Согледал ги е Илия,
на девет снаи говори:
- Таком бога, девет снаи!
Защо си, море, плачете?
До девет снаи говора:
- Илийо, младо деверче!
Това от милос плачеме,
защо че идеш млад девер!
Та си е пошел Илия.
Илию баща нарача.
- Сину Илийо, Илийо!
Кога ойдеш уикини ти,
уикини ти равни двори,
че си видиш стреде двори,
среде двори ясен огън;
ти немой да се уплашиш!
Па си е ошел Илия
уйкини си равни двори.
Що да види, що да чуе!
Среде дворье ясен огън,
окол огън клети турци.
Ка са видели Илия,
у ръце го дохванали,
отсекоа руса глава,
па го у огън хвърлиа.
Илия вика що може:
- Тате ле, мили татенце!
Тате ле, проклет да ми си!
Оти ми право не каза,
оти ме, тате, излъга!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.