404. МОМА ШАБАН ПЕТРИА ВО ЦАРЕВА ВОЙСКА

Том 1: Песни

Ферман ми дойде от цара,
от цара и от везира:
кой има сина, кой брата,
сите на войска да ида.
Сиромах Банко, бабайко,
нема си сина ни брата,
сал си има девет щерки,
десета - Шабан Петриа.
Он си по двори одеше,
по двор оди, солзи рони.
Согледала го Петриа,
та па на баща говори:
- Тате ле, мили татице!
Я мучи, тате, не плачи!
Я ойди нова пазара,
купи ми, тате, купи ми,
купи ми коня дориа,
купи ми пушка бойлиа,
купи ми сабля френгиа,
купи ми кожуф спаийски,
купи ми калпак делийски -
я че си идем на война
си чичините момчета.
И баща си я послушал,
та пойде нова пазара,
купи у коня дориа,
купи у пушка бойлиа,
купи у сабля френгиа,
купи у кожуф спаийски,
купи у калпак делийски,
купи у чифте пищолье.
Та си пойдоа да ида.
Дружина я оставиа.
Бре гиди Шабан Петриа!
Дупнала е врана коня,
стигнала ги под селото.
Они рекоа: - Биргиди!
Она им рече: - Дургиди!
Та си ойдоа, ойдоа
на царевите дворове.
Седели са малу-фногу,
малу-фногу девет годин;
настана лето десето.
Не могли да а позная,
дека е добра девойкя:
заран, вечер кон тимари,
лазаречки отпевяла;
не могли да а позная.
Кога било пред Великден,
на пустата Лазарица,
влезнала нови аъре
да тимари врана коня.
Запояла лазаречки,
запояла, заплакала.
- Мили мои, девет сестри!
Сещате ли се за мене?
Сега нели е Великден:.
вършете ли ми кошуля,
плетете ли ми чорапи?
Не чул я е честит царя,
дочула я цару макя.
Па на цара си говори:
- Сину ле, цару манечок,
манечок, сину, та улав!
Имаш девойкя у войска,
ама не мож да а познаеш.
Цар си на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Какво ли че а познаем?
Макя на цара говори:
- Сину ле, цару манечок!
Отведи войска ливадье,
там девойкя че познаеш -
дека лега баш юнаци,
там трева че е весела;
дека легне баш девойкя -
суа трева, че изсъхне.
Бре гиди Шабан Петриа,
бре гиди сърце юначко!
Стояла, та ги слушала.
Па си ойдоа ливадье,
належаа и заспаа.
Бре гиди Шабан Петриа!
На девет места легнала,
на десето осавнала;
не могли да а позная,
дека е добра девойкя.
Па си ойдоа, ойдоа
на царевите дворове.
Цар си на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Немам девойкя у войска.
А макя си му говори:
- Сину ле, цару манечок,
манечок, сину, та улав!
Имаш девойкя у войска,
а не мож да а познаеш.
Отведи войска на пазар -
щото ми са баш юнаци,
че влезна у нова пазара,
си кавале че накупа,
че накупа, че засвира;
щото ми е баш девойкя,
не че купи писан кавал,
нел че купи огледало,
да огледа бело лице.
Бре гиди Шабан Петриа,
бре гиди сърце юначко!
Стояла, та ги слушала.
Та си ойдоа на пазар.
Най-напред коня разигра,
най-напред влезна чаршиа,
най-напред кавал купила,
купила и засвирила.
Купила и огледало,
огледала бело лице;
па не могли да а позная,
дека е добра девойкя.
Па си ойдоа, ойдоа
на царевите дворове.
Царче на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Немам девойкя у войска.
А макя си му говори:
- Сину ле, цару манечок!
Имаш девойкя у войска,
аль не мож да а познаеш.
Отведи войска градина -
щото ми са баш юнаци,
не че китка да набере;
щото ми е баш девойкя,
она китка ке набере!
И царче си я послушал:
отведе войска в градина.
Бре гиди Шабан Петриа!
Не че китка да набере;
не могли да а позная,
дека е добра девойкя.
Па си ойдоа на двори.
Цар си на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Немам девойкя у войска.
А макя си му говори:
- Сину ле, цару манечок,
манечок, сину, та улав!
Имаш девойкя у войска,
аль не мож да а познаеш.
Отведи войска на баня:
щото ми са баш юнаци,
че влеза да се баня:
щото ми е баш девойкя,
она не че да се баня,
она че после да чека.
Бре гиди Шабан Петриа,
бре гиди сърце юначко!
Стояла, та ги слушала.
Кога ойдоа на баня,
най-напред коня разигра,
най-напред влезна у баня,
най-напред се избаняла;
не могли да а позная,
дека е добра девойкя.
Та си ойдоа, ойдоа
у царевите дворове.
Цар си на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Немам девойкя у войска.
Макя на цара говори:
- Сину ле, цару манечок,
манечок, сину, та улав!
Имаш девойкя у войска,
аль не мож да а познаеш!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.