401. МАРКО ПОГУБВА ТРОИЦА АРАПИ
И ОТПУЩА ТРИ СИНДЖИРА РОБЬЕ

Том 1: Песни

Пойде Марко църкви на прическе,
он пооди, любне му нарача:
- Таком бога, Марко, първно любне!
Да си вземеш сабля на дзглабове:
кога оиш по равни друмове,
коа слезнеш у тесни клисури,
по клисури сакояко бива.
Та си ойде Марко вреден юнак,
забовори сабля на дзглабове.
Търчкум търчи Марковото любне,
сабля му у у скут запрегнало,
търчкум търчи и си викум вика:
- Я стой, постой, Марко, първно любне,
да ти дадем сабля на дзглабове:
по клисури сакояко бива!
Не дочу я Марко вреден юнак,
нели дочу Шарца добра коня,
па Маркоти потио говори:
- Леле Марко, да мой чорбаджио!
Нещо ми се гласи зачуюе,
се прилича на твоето любне,
твое любне, моя чорбаджикя.
Застанал е Марко вреден юнак.
Пристигнало Марковото любне,
та му даде сабля на дзглабове.
Та си ойде Марко вреден юнак,
та си ойде низ тесни клисури.
Насреща му гора повехнала,
повехнала гора, изсъхнала.
Он на гора потио говори:
- Таком бога, горо повехнала!
Що си толко рано повехнала,
повехнала рано, изсъхнала?
Дали те е слана попарила,
или те е секира посекла,
или те е довица минала,
та превела девет сирачета -
кое голо, кое гологлаво,
кое босо, кое разпасано,
кое гладно, кое вода жедно?
А гора му потио говори:
- Таком бога, непознат юначе!
Нито ме е слана попарила,
нито ме е секира посекла,
нито ме е довица минала,
та провела девет сирачета -
кое голо, кое гологлаво,
кое босо, кое разпасано,
кое гладно, кое вода жедно:
нел минаа три църна арапа,
проведба три синджира робье:
един синджир под веньок невести,
други синджир под пръстен девойки,
треки синджир под мустак момчета;
сос нодзе ми корен погазиа,
сос главье ми вършье потрошиа!
А Марко си у потио говори:
- Близу ли са, горо, далеку ли са?
А гора му потио говори:
- Ни са близу, Марко, ни са далек,
засега са низ река Ситница,
пришли са чешма Дренница;
вода пият три църна арапа,
а на робье вода не давая;
робье пища като люти змии!
Като рече гора повехнала,
дупна коня Марко вреден юнак,
та си слезна низ река Ситница,
та си ойде на чешма Дренница.
Там затече три църна арапа,
де си пия студена водица,
а на робье вода не давая;
робье пища като люти змии.
Пристигна ги Марко вреден юнак,
пристигна ги Марко, измина ги.
Провикна се низ синджир девойкя:
- Леле Марко, леле добър юнак!
Ти ли ме, Марко, изминуеш?
Собуй чижма, та ми вода додай:
вече ми са уста захванали,
вече ми е гърло заграпало!
Марко си у потио говори:
- Таком бога, гиздава девойкьо!
Казуй, мори, от коя си рода,
от коя си пуста покраина?
Провикна се низ синджир девойкя:
- Леле Марко, леле мили брайно!
Мож ли зная, Марко, паметуваш,
кога ми се турско царсто отме,
турско отме, бугарско настана?
Си юнаци на война ойдоа,
и тизе си млад войник отиде.
Кога дойде, Марко, одоздоле,
та донесе седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем,
моя макя екимджикя беше,
та ти, Марко, рани лекуеше;
моя сестра бели кърпи пере
и я, малена, водица ти дава!
Проговори Марко вреден юнак:
- Ти ли ми си, сестро Кателено?
- Да я съм ти, Марко вреден юнак!
Арапу се върло не досвиде,
па Маркоти потио говори:
- Върви, върви, луда будалио,
върви, върви, ногу не сборевай,
и за тебе празна алка има!
Разлюти се Марко вреден юнак,
та извади сабля на дзглабове,
развърте се налево, надесно,
та погуби три църна арапа,
та отпущи три синджира робье!
Па на робье потио говори:
- Таком бога, три синджира робье!
Айде сега, кой сте, отдека сте,
огдека сте, дома да с' идите;
а тизека, сестро Кателено,
да си идеш на мои дворове!
Послушали го три синджира робье,
ойдоа си дома, на дворове;
слушала го сестра Кателена,
та е ошла на негови двори.
Он си ойде църкви на прическе.
Кога ойде тие честни църкви,
коня шета, у църкви не влаза.
Согледа го стара егумена,
па Маркоти потио говори:
- Таком бога, непознат юначе!
Поби копье, та си коня вежи,
та си влезни тие честни църкви!
А Марко му потио говори:
- Таком бога, стара егумено!
Погубил съм три църна арапа,
отпущил съм три синджира робье;
дали съм си у грехове влезнал,
или съм си ногу аир сдобил?
Проговори стара егумена:
- Таком бога, непознат юначе!
Поби копье, та си коня вежи,
та си влезни тие честни църкви;
това не си у грехове влезнал,
това си си ногу аир сдобил!
Послуша го Марко вреден юнак,
поби копье, та си коня веза,
та си влезна тие честни църкви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.