399. МАРКО И БЛЕДОЛИКА ЯНА

Том 1: Песни

Седи Марко на високи чардак,
та играе с бледолико Яне,
па на Яне потио говори:
- Таком бога, бледолико Яне,
ка ли, бело Яне и цървено,
ка ли без род, ка ли без рожденье!
А Яне му потио говори:
- Мучи, Марко, това не издумуй!
Я ли немам от сърце рожденье?
Мож ли зная, Марко, паметува,
кога беше първиа размирна,
размирна, размирна година,
кога ми се турско царсто отме,
турско отме, бугарско настана?
Си юнаци на война ойдоа,
и тизе си млад войник отиде.
Кога дойде, Марко, одоздоле,
донесе ми зелена кафтана;
кафтан беше дур до църна земя -
сега, Марко, едва до колена!
Това Марко Яне не веруе,
де е Яне трудно и дебело,
па на Яне потио говори:
- Ка ли бело, ка ли и цървено,
ка ли без род, ка ли без рожденье!
А Яне му потио говори:
- Мучи, Марко, това не издумуй!
Мож ли зная, Марко, паметува,
кога беше първна размирна,
размирна, размирна година,
кога ми се турско царство отме,
турско отме, бугарско настана?
Си юнаци на война ойдоа,
и тизе си млад войник отиде.
Кога дойде, Марко, одоздоле,
донесе ми кована пояса;
дваж ме, триж ме пояс обидеше -
сега, Марко, туку едва еднъж!
Това Марко Яне не веруе,
де е Яне трудно и дебело,
па на брата потио говори:
- Леле брате, Иване юначе!
Я че каним сто лепи сватове,
я че одим с китени сватове,
ти да остриш тие влашки ножи,
да погубиш бледолико Яне,
да го, браньо, живо не затечем!
Послуша го Иван добър юнак.
Марко ойде с китени сватове,
Иван остри тие влашки ножи,
да погуби бледолико Яне.
Яне шета по мала градина,
цвеке мине, бел пелин откине,
па набрало китка меришлива,
па я затна на русата глава.
Па а погна Иван добър юнак.
Право бега бледолико Яне,
право бега у ладни земници.
Десна нога през праг престапило,
левата ощ не е престапило,
роди Яне това мъжко дете.
Провикна се Иван добър юнак:
- Дери, мале, свилени пелени,
плети повой от цървена свила,
да повиеш Яни мъжко дете -
Яне роди това мъжко дете!
Послуша го Иванова макя,
драла макя свилени пелени,
плела повой от цървена свила;
собрала е девет стари баби,
да повия Яни мъжко дете.
Па си дойде Марко сос сватове,
па на макя потио говори:
- Дай ми, мале, ключи от земници,
да отворим той ладни земници,
да уведем, бре, млада девойкя!
Макя си му потио говори:
- Мили сину, Марко вреден юнак!
Отишла е Яне у макя си,
отнела е ключи от земници.
С чижма ритна Марко вреден юнак,
с чижма ритна, та земник отвори.
Що да види Марко, що да чуе:
стред земниди свилена постеля,
на постеля бледолико Яне
и при него това мъжко дете,
и при него девет стари баби.
Проговори Марко вреден юнак:
- Кажи, Яне, що да ти арижам,
що ли тебе, що ли на детето?
И Яне му потио говори:
- Мене, Марко, аризмо не требе!
Па си бъркна у свилни джепове,
та извади сос шака жълтици,
та пресипа бледолико Яне,
и пресипа това мъжко дете.
А на баби потио говори:
- Такум бога, девет стари баби!
Соберете той жълти жълтици!
Слушали го девет стари баби,
та собраа той жълти жълтици.
Па на кума потио говори:
- Такум бога, куме, господине,
и виека, два млади девера,
и виека, китени сватове!
Айде сега, кой отдека си сте,
отдека сте, дома да с' идете!
И виека, два млади девера,
да върнете гиздава девойкя,
върнете я на бащини двори -
Яне роди това мъжко дете!
Послушал го кумо, господино,
слушали го китени сватове,
ойдоа си на равни дворове;
слушаа го два млади девера,
повърнаа гиздава девойкя,
върнали я на бащини двори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.