397. ЕЛЕНА УБАВА И МАРКО

Том 1: Песни

Убава Елко, Елено!
Марко Елена прощава,
от две деца я одвая,
от две деца млечничета,
от две деца, две близнета,
та па Елени говори:
- Убава Елко, Елено!
Яли ми биди убава
като първната година,
първната и повторната,
яли чем да те прощавам!
А Елена му говори:
- Прощавай, Марко, прощавай,
не можем да съм убава
като първната година,
първната и повторната:
тежка е къща на мене,
малки ми деца на ръце,
с друго съм трудна, дебела,
не можем да съм убава.
Иди, си друга утакми,
утакми, Марко, доведи,
я чем ти измет чинити!
И Марко си я послуша.
Наканьи Марко сватове
от три градове по триста,
укуми кума, старойкя,
одеверил два девера,
па ойде Марко, па ойде,
натакми Йовка клисурка.
Изпрати го Елка, Елена,
та па се назад вратила,
влезнала малка градина,
па сос цвекица сборева:
- Мило мое ситно цвеке,
садено, а неносено
се от Маркови ядове!
Излезнала низ градина,
влезнала ладни земници,
отворила шарен ковчег,
па разтресла тънки дари
и сос дарове сборева:
- Мили мои тънки дари,
вършени, а неносени
се от Маркови ядове!
Па излезнала от зимник,
изкачи се на чардаци,
навела се на две люльки,
па сос две деца сборева:
- Мили мои две дечица,
Златане - злато кръстато,
Витане - вита гривница,
родени, неизчувани
код макя, па на мащеха!
Па дочула я свекърва,
па на Елена говори:
- Снао Елено, Елено!
Я мучи, мучи, не плачи,
свекърва да те научи.
Я си земи до два котла,
два котла, до два медняка,
та донеси студна вода
отдека сълнце изгрева,
та си оми руси коси,
оми се, да те оплетем,
на двесте, триста долници,
на петстотини горници;
па се убаво премьени
се у венчалска премьена -
натурай злато кръстато,
колкото можеш да носиш.
Па кога дойда сватове,
ти си дочекай сватове,
куму ръка да целиваш,
куму ръка и старойке,
Маркоти коня прихвани!
Послушала я Елена,
та вземала до два котла,
два котла, до два медняка,
па донела студна вода
отдека сълнце изгрева,
та омила руси коси,
та я свекърва оплела
двесте, триста долници,
па петстотини горници;
па се убаво премьени
се у венчалска премьена:
натура злато кръстато
и това сребро теготно,
колку що може да носи.
Па надойдоа сватове.
Дочекала ги Елена,
куму ръка целивала,
куму ръка и старойке,
Маркоти коня хванала.
Согледала я Йовка клисурка,
па на деверье говори:
- Таком бога, два девера,
два девера, до два брата!
Че прашам, да ми кажете
чиа йе тая невеста:
дали Маркоти кумица,
или Маркоти дзваница,
или му е мила сестра?
А деверье й говора:
- Убаво Йовко клисурко!
Лели прашаш, че кажеме:
не е Маркоти кумица,
ни е Маркоти дзваница,
нити му е мила сестра;
нело е Елка, Елена,
що си я Марко прощава!
А девойкя им говори:
- Таком бога, два девера,
два девера, до два брата!
Скоро ме назад върнете
на бащини ми дворове,
голем чем ви дар дарити.
Що съм по-болье от неа,
та неа Марко прощава,
та мене Марко доводи?
Слушали я два девера,
та са а назад върнали
на бащини у дворове.
Голем ги дар дарила.
Та си остана Елена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.