395. НЕВЕСТА МИЛКАНА ПРЕДАВА
НА ТУРЦИ ДРЕНОПОЛЦИ ЛЮБНЕТО СИ ГРУЯ,
КОЙТО СЕ ИЗБАВЯ СО ПОМОЩТА НА ДЕТЕТО СИ СТАЛАКИН МИХАЛА,
ИЗБИВА ТУРЦИТЕ И НАКАЗВА ИЗДАЙНИЦАТА СИ ЖЕНА

Том 1: Песни

Седи Груйо на Стара планина,
седи Груйо та каравул чува
с първно любе Милкана невеста,
с мъжко дете Сталакин Миайла.
Кога било рано отзарана,
та си ойде на Стара планина.
Три дни седи, та калавур чува;
ночем го е дремка одремала.
Он на любна потио говори:
- Първно любне, Милкана невесто!
Я че легнем, нещо ме дремка одремала,
я че легнем, еден час да преспим;
мож ли, мори, калавур да чуваш?
Она рекла: - Легни, Груйо, и два часа преспи,
легни, Груйо, това грижа немай:
я по-арно калавур ке чувам!
Послуша а Груйо вреден юнак,
та е легнал Груйо, та е заспал.
Повървеа турци дренополци;
Милкана се лечкум провикнуе:
- Я елате, турци дренополци,
я елате юнак да вежите!
А они й потио говора:
- Таком бога, Милкано невесто!
Не смееме близу да прийдеме,
а то нели юнак да вежиме!
Милкана им потио говори:
- Я сам жена, сама че го вежем,
я ми дайте два свилна гайтана!
Послушали ю турци дренополци,
та у дали два свилна гайтана,
та вежала Груя вреден юнак,
па на турци у ръце го дала.
Па си пошли по равни друмове:
Груйо оди босо по друмове,
дете носи на бели рамена,
а любна му врана коня язди.
Разплака се това мъжко дете:
- Леле, мале, леле, мила мале!
Я ме качи на добрата коня,
ем йе добра, ем ми йе татина,
да ми дадеш малко да поцицам:
вече ми се уста захванале,
вече ми е гърло загракало!
Она рекла: - Назад, назад, айдучко колено!
Я не сакам от род да те видим,
а то не ли на конь да те качим,
да ти дадем малко да поцицаш!
Ойдоа си по равни друмове.
Кога беше под Косово поле,
там найдоа под сенкя зелена,
там найдоа той вода студена,
там седнаа, там че почивая.
Наслазиа турци дренополци,
каслазиа от добрите конье,
та играа с Милкана невеста.
Груйо седи, та ги ничкум гледа.
Играли са турци, преиграли,
налегаа, Гюре, и заспаа.
Груйо дете потио говори:
- Малко дете, Сталакин Миайле?
Я си оди код твоята макя,
да й искаш малко да поцицаш;
малко цицай, фного я измами:
да ю бъркнеш у свилни джепове,
да извадиш това влашко ноже,
да изрежиш свилени гайтанье,
да отпущиш бащи бели ръце!
Послуша го това малко дете,
па си ойде код своята макя,
па на макя потио говори:
- Дай ми, мамо, малку да поцицам:
вече ми се уста захванале,
вече ми се гърло загранало!
Она рекла: - Назад, назад, айдучко колено!
Я не сакам от род да те видим,
та не че ли у скут да те турим,
да ти дадем малку да поцицаш!
Разплака се това малко дете,
та си ойде, на баща казуе:
- Леле, тате, леле, мили тате!
Не даде ми малку да поцицам!
Повърна го Груйо добър юнак:
- Я си оди, дете, код майчица,
па и искай малку да поцицаш;
малку цицай, фного ю измами:
жално думай, милно ю се моли,
да ю бъркнеш у свилни джепове,
да извадиш това влашко ноже;
донеси го, дете, код менека,
да изрежиш свилени гайтанье,
да отпушиш бащи бели ръце -
ега би ме, дете, куртулисало!
Па послуша го това мъжко дете,
та си ошло дете код макя му;
жално дума това мъжко дете,
жално дума, милно у се моли:
- Дай ми, мамо, малку да поцицам;
вече ми се уста захванале,
вече ми е гърло загранало!
Измами се, бог дя а убие,
та му даде малку да поцица!
Малко цица, фного ю измами:
та у бъркна у свилни джепове,
та извади това влажко ноже,
та изрижа свилени гайтанье.
Потекли са тиа църни кърви.
Дете ми се лечкум провикнуе:
- Леле, тате, кърви потекае!
Проговори Груйо вреден юнак:
- Такум бога, мое мъжко дете!
Ако теча кърви, нека теча -
месо режи, гайтанье изрежи;
али немой жили да пресечеш!
Послуша го това мъжко дете,
месо реза, гайтанье изреза,
та отпущи бащи бели ръце.
Кога рипна Груйо вреден юнак
и си взема таа остра сабя,
та си викна колико си може:
- Я, стаайте, турци дренополци,
я, стаайте друми да теглиме!
Настана турци дренополци,
настана, глави надижаа.
Що да вида, море, що да чуя -
Груйо юнак на нодзе си стои,
у ръка държи таа остра сабя!
Развърте се налево, надесно,
та погуби турци дрепополци.
Па си яна таа добра коня,
па си яна и дете си качи.
Па си забра това първно любне,
та ойдоа на Стара планина.
Там седнали, там че почивая.
Груйо любне потио говори:
- Първно любне, Милкано невесто!
Ти си, любно, като що ми беше,
ама чим те нещо попрашати -
дали чеш ми млада послужити,
или чеш ми млада посветити,
иль че любиш моя остра сабя?
Проговори Милкана невеста:
- Такум бога, Груйо добър юнак!
Ние сме си, като що си беме,
ама съм се малу уплашила,
та не можем вино да ти служим,
от вино чем, Груйо, отсипати;
а не мога сабля да ти любим,
ама чем ти млада посветити!
Тогай стана Груйо вреден юнак,
соблече а гола, на кошуля,
собуя а боса, на стапала,
намаза я лоя и катрана,
па а заби три лакти у земя;
Запали а от русата глава,
па си седи, та си вино пие.
Милкана се лечкум провикнуе:
- Леле, Груйо, леле, първно любне!
Не ли ти е жалба за менека?
Не ли ти е за църните очи?
Не ли ти е за русата коса?
Не ли ти е за тънките вежди?
А Груйо ю потио говори:
- Гори, курво, та се да изгориш!
Ако гора твои църни очи,
ако гора, курво, нека гора;
ако гора твои тънки вежди,
ако гора, курво, нека гора;
ако гори твое бело лице,
ако гори, курво, пека гори;
ако гори твоя равна снага,
ако гори, курво, нека гори!
Не знаеш ли под Косово поле
какво беше тебе за менека?
Така стана мене за тебека!
Па горела, та се изгорела!
Даде господ, та си е станала,
та станала бела пепелина,
даде господ, та ветер подуна,
даде господ, та си а отдува!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.