388. ГРОЗДАНКА ДЕВОЙКА, ДЕТЕЛИН ВОЙВОДА,
ЙОВАН ДОБЪР ЮНАК И ДЕВЕТТЕ ГРОЗДАНКИНИ БРАТЯ

Том 1: Песни

Е, тизека, Грозданко девойко!
Ке се даде Грозданка девойка.
Па йе дочул Детелин войвода,
а йе дочул, а стройници пратил.
А е пратил, а бракя я таксаа,
ама са му ногу посакале:
девет бракя - чоени елеци,
девет снаи - ковани колани,
на сестрите - (...) шикосани,
на Грозданка - педесе кафтани.
Не е дало Детелин войвода,
не е дало коуку шчо сакале.
Па е чуло Йован добър юнак.
а е чуло, а стройник пратило.
И на него бракя я таксаа,
и на него тоуку посакаа,
посакаа - и он тоуку даде.
Било оглед, било, поминало.
Кога било, богме, на сватбата,
ка е дочул Детелин войвода,
не свиде се, абер си допратил:
- Како знае Йован добър юнак,
нека вракя китени сватови -
ке му вземам Гроздана девойка!
Па ойдоа у Гроздини двори.
Извадиа Грозданка девойка,
извадиа ръка да целува.
Заплакал е Йован добър юнак.
Доглеа го Грозданкини бракя:
- Зашчо плачеш, Йован добър юнак?
Дали тизе Грозда не ареса?
Бирден са му на нози станале,
и на нози, и на ружки ножи.
- Зашчо плачеш, Йован добър юнак?
Дали тизе Грозданка не ареса?
Проговара Йован добър юнак:
- Е виека, шуря непознани!
Аресал сум Грозданка девойка;
ке м' я земе Детелин войвода!
Изговарат неговите шуря:
- Не бой ми се, Йован добър юнак!
Ниа сме си сестра изчувале,
и па сме й руо купувале;
купиле сме й руо делибашко
и имаме коня шестокрила,
лесно ке си она поминати -
ке се каче Грозданка девойка,
та ке иде напред пред сватови,
ке излъже Детелин войвода;
она ке иде напреде сватови,
она ке сама да помине!
Па янала коня шестокрила,
поминала низ гора зелена.
Па я сретне Детелин войвода,
и я стретне и си я прашува:
- Каде ке идеш ти, делибашио?
- Язе ке идам младо муждеджиче,
та ке кажам Йованова майка
нека сопре свирки и тупани,
сватовето без невеста идат:
Грозда бракя надалек пратиле,
пратиле я, от твоите страове!
Изговара Детелин войвода:
- Я си стани, младо байрактарче,
да подадеш една чаша вино!
Подале й една чаша вино,
една чаша седемдесе ока;
на уста я Грозданка ставила,
на веги я, богме, поклонила:
от заб па заб, у гърло не капна.
Па отмина таа честа гора.
Продума си младо байрактарче:
- Е тизека, Детелин войвода!
Измами не Грозданка девойка!
Па отиде Иванови двори,
та се хвана на мъжкото хоро
и оттаде китени сватови.
Излела е Йованова сестра,
на брата си потиом говоре:
- Е тизека, моя мила брата!
Айде дай ме за млад муждеджиа!
Па й рекол Йован добър юнак:
- Дали тебе, сестро, дали мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.