382. ВАСИЛ ЖУРКА ВО ПРЕСПАНСКО УБИВА ХАЙДУТ МАЛЯ

Том 1: Песни

Халал да му бидит на Василь Журка,
шчо ми пособрал седумдесетмина,
седумдесетмина све млади момчина,
све млади момчина и све праспанчина,
све преспанчина и све бугарчина,
та шчо ми излегол млад харамия,
млад харамия во Преспанско поле,
во Преспанско поле, в Германска планина!
Шчо се собрале свите турците,
та ми отидоа во град Битоля.
Мезлич ми чинат, жив да го фатат:
- Да се собериме до иляда души,
до иляда души, све башибозуци,
та да оди ме во Преспанско поле,
Преспанско поле, Германска планина.
Тамам кинисаа на път да ми одат,
на път да ми одат на Боунско поле,
голем страх зедоа, назад се вратна:
маана найдоа - туфедзи немале.
Та шчо ми дочу той Василь Журка,
от по него идат иляда души,
иляда души, све башибозуци,
халал да му бидит пак на Василь Журка,
шчо ми написа онаа бела книга,
онаа бела книга, тоа църно писмо,
та си я прати во град Битоля,
дури во Битоля, прао на пашата:
- Да се соберите до десет иляди,
до десет иляди, све башибозуци,
ич страх ви немам от ваш башибозук!
Оттука ми слезе той Василь Журка,
оттука ми слезе Корчанско поле,
Корчанско поле, во село Звезда.
Тука ми найде сите селяни,
сите селяни, сите чорбаджии,
та шчо им наръча онъй добър ручег,
онъй добър ручег до десет погачи,
до десет погачи, до десет преснедзи,
хем рудо ягне и люта ракиа.
Тийе що му рекоа: - Да видит господ,
да видит господ от вас, хайдути!
Сега овде беше той хайдут Мальо,
нему му дадофме овай добър ручег!
Тога им рече той Василь Журка;
- Ручег ви нейкюм, прао ми кажите,
прао ми кажите за хайдут Маля,
за хайдут Маля къде отиде!
- Сега ми слезе згора, над лозяна.
Та шчо ми биде той Василь Журка,
ташчо ми пойде згора, над лозяна,
та шчо ми нареди своята дружина.
Халал да му бидит на Василь Журка,
та шчо му викна на хайдут Маля:
- Къде си го нашол овай добър ручег,
овай добър ручег и люта ракиа?
А той хайдут Мальо ракиа ми пият,
песма ми пеит, хоро ми играт
хоро му играт, нему му се смеит.
Халал да му бидит на Василь Журка,
шчо му навърти московска мартинка,
шчо му го удри по десната стърна!
Оттука от кина пак хайдут Мальо,
та ми отиде во турска кукя.
По него търчат той Василь Журка,
къде отиде, трага да му найдит.
Трага му найде во турската кукя,
умрен го найде, в земя закопан.
Та шчо натера той домакина
от земя да г' извайт, с йъже да го вързит.
От земя г' изваде, с фортома го върза,
кучина му кладе него да г' търгает.
Шчо го обеси на високо дърво
на високо дърво, тишки да го ядеет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.