380. АЙРАДИН ПАША ВО СЕЛО ГАЛЕШНИК

Том 1: Песни

Кинисал Айрадин паша,
насобрал тоски низами,
поминал покрай Гостивар,
накачил на Влахиница.
Оттука паша търгаше,
излезе поле Мавровско.
Тука ми паша кондисал.
Разтурил Айрадин паша,
разтурил бели чадъри,
седнале тоски низами.
Пашата шчо им велеше:
- Чекайте, тоски низами,
чекайте, чеда цареви,
заприте бързи катани,
застойте силни топои!
Малу си много поседе,
повтур им паша говорит:
- Стапите, тоски низами,
впрегнете бързи катани,
търгайте силни топои!
Паша на хат се качило,
напред им паша кинисал,
по него тоски низами.
Накачи Айрадин паша
на Галешката планина.
На паша шчо му текнало,
шчо търгна долга дульбиа,
каршиа ми я намерил
на спроти село Галешник.
Галешник ми го не виде.
Собрал си долга дульбиа,
пак си го хатот потерал.
Излезе Айрадин паша,
излезе на върф планина.
Второ дульбиа изтъргнал,
каршиа си я намерил
наспроти село Галешник.
Тога ми село догледал.
От хатот паша ми слегол
под тийе сенки широки,
на тая трева зелена,
край тийе водье студени.
Почека тоски низами.
Малу-много шчо поседе,
аскерот ми йе довтасал.
Тога им паша говорит:
- Слушайте, тоски низами!
Слушайте, царски синои!
Свъртите силни топои,
да г' изгориме Галешник!
Како им паша поеля,
низами си го почуя:
свъртия силни топои,
ке го изгорат Галешник!
В Галешник шчо ми сумиа,
наизлегоа старците;
троица ми джуап дадоа,
па пашата му сборвеет:
- Ей гиди, Айрадин паша,
дей гиди, чедо царево!
Шч' ова, ти шчо ке ни сториш,
да го изгориш Галешник?
Ова йе село раяцко:
дур не се овни отнесат
от ова село Галешник,
Стамбол се байрам не чинит!
Како му вака сборвеа,
пашата ми се подумал.
Тогай ми паша поелял:
- Слушайте, тоски низами!
Слушайте, чеда цареви!
Галешник не го расифам,
зашч' било село раяцко.
Бегайте, да си бегаме!
На бързи хат се скачило,
хатот си паша потерал,
поведел тоски низами,
прехвърли и ми замина
низ Галешката планина.
Трекьо дульбиа изваде,
каршиа ми се попули
Галешник да си погледат,
зашч' беше село хубаво.
Село го паша не виде.
Пашата шчо ми догледа
бела ми чешма, мраморна;
три лепи добри девойки
на чешма беха дойдени,
студнана вода полнеет,
пашата си го колнеет,
дробни си солдзи ронеет:
- Дей гиди, Айрадин паша!
Шчо чудо ке ни стореше!
Селото да ни изгорит!
Бог да би ми те изгорел!
Пашата на тоски велеше:
- Галешник не го догледаф.
Шчо видоф три лепи девойки,
на чешма ми се дойдени:
една ми вода полнеше,
друга ми образ миеше,
третята просто стоеше.
Собрал си долга дульбиа,
поведе аскер по себе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.