377. КУЗМАН КАПИДАН СОСИПВА ДЕБРАНИТЕ РАЗБОЙНИЦИ
И ВОДВОРЯВА МИР И СПОКОЙСТВИЕ ВО ОХРИДСКОТО ОКРУЖИЕ

Том 1: Песни

Набрале ми се старцине
от она градче Охрицко,
мегю себе си сборвеет:
- Како ке нийе чиниме,
како ке нийе праиме?
Отиде каза Охрицка,
пискот йе сиромашчия;
от Горни Дебър и Долни
нийе си дерман немаме!
Дур да слушаме пискои,
дур да гледаме грехои,
по-арно да не живиме!
Нийе да чаре чиниме,
нийе да сите станиме,
при бегот да му одиме,
нийе да риджа чиниме
и нему да му речиме:
"Ако не губиш, губи не,
я оту чаре чини ни!
От тебе сакаме кър-сердар,
ти го сакаме Кузмана!"
Сите при бегот ойдоа,
пред бегот ми излегоа.
Тога се бегот попули,
попули, ми се почуди
шчо сите ми се дойдени -
некоя мъка имает!
Сега ке 'и бегот опитат:
- А море, старци охрицки!
Сите шчо ми сте дойдени?
Некоя мъка имате?
Мъката да м' я кажите!
Темена бегу зедоа,
на бегот пола бация.
Мъката ке му кажеет:
- Нийе, шчо ти сме дойдени,
ако не губиш, губи не,
я оту чаре чини ни!
Отиде каза Охрицка,
пискот йе сиромашчия!
Дур да пулиме грехои,
дур да слушаме пискои,
по-арно да не живиме!
Нийе си дерман немаме
от Горни Дебър и Долни!
Земи не сите, губи не,
нийе ти риджа чиниме,
от тебе кър-сердар сакаме,
ти го сакаме Кузмана!
Тога им бегот велеше:
- Хай море, старци охридцки!
Яз немам шчо да ви чинам.
Два кър-сердара сум клало,
мене ме устрамотиле,
мене ми леке донесле,
Дебарон не го послале.
Яз книга да си напишам
Староо, Мехмед-Алию,
хатарот да н' ви расипам,
да ви го клаам Кузмана,
да ви го клаам кър-сердар!
Пола на бегот бация
старците си излегоа.
Бегот ми книга написа:
"Здраво-живо, Мехмед-Али,
много те тебе поздравим!
Да ми го пушчиш Кузмана,
за да го клаам кър-сердар!"
Книгата шчо му дейдиса,
дейдиса Мехмед-Алию,
книгата ми я отпевят,
под мустак ми се подсмевят.
Кузман до него седеше.
Кузману шчо му велеше:
- Слушай ме мене, Кузмане!
Книгава, шчо ми дейдиса
от она градче Охрицко,
дури от Джелядин бега;
много ме бегот поздравят,
яз тебе да ми те пушчам
во она градче Охрицко,
со бегот да се ставите,
оти му старци отишле,
виляетот ми станале:
тежки давии чинеет,
на бегот му се молеет,
тебе те сакает кър-сердар.
Дума се Кузман, подума,
Мехмед-Алию му велит:
- Слушай ме, верен побратим!
Како да одам в град Охрид?
Со бегот как да се ставам?
На бегот шчо да му речам?
Яз тебе прао ти кажвам:
не мож да влезам кър-сердар
во онаа каза Охрицка
от онье бегои охрицки!
(...)
Тийе ми беса немает,
тийе на беса не стоят:
утре ке м' сторат превара,
мене да бегот загубит!
Како да влеза кър-сердар:
от не йе хоро игранье,
ни ми йе песма пейенье,
тук ми йе глаа гиненье!
Я кукя ке я отвора,
я кукя ке я затвора,
децата яз ке 'и пушча
на турски порти да питат!
Не ке си ода на круши,
тук ке си ода на пушки,
куршуми ке си изхвърлям,
куршуми ке си пречеквам!
Колку йе гора со шума,
толку йе полна хайдути!
На глава ми се две смърти:
ако ме мене устрамат,
ако ми леке донесат,
мене ке бегот загубит;
ак не сум юнак над юнак,
дебрани ке ме фатеет,
главата ке ми земеет,
на ръжен ке м' я печеет!
Како да влеза кър-сердар
от онье турци охрицки,
от охрицките бегои?
Яз вака влегвам кър-сердар:
шчо ке си удра - удрено,
шчо ке опера - опрано,
за мене завал да немат;
кефиль да м' дайт мезличот,
завал за мене да немат -
така си влегвам кър-сердар.
Яз кефил ке му го даам,
кефиль ке даам за мене,
хай, два село Староо:
дур не м' докесам две главье
глаата от Дервиш-Муча,
глаата от Осман-Мура,
улефе яз не му сакам,
улефе сам ке си плашчам,
яз на сеймени ке плашчам;
ако яз го устрамота,
ако му леке донеса,
глаата да ми я пресечит,
на ръжен да м' я изпечит!
Мехмед-Алия му велит
- Слушай ме мене, Кузмане!
Яз книга ке ти напиша.
Здраво-живо от мене,
книга на бегот занеси.
Вийе да сборот фатите.
вийе да беса вързите.
Како ми мене докажвиш,
така на бегот кажи му
да даит кефиль мезличот,
за да му влезиш кър-сердар.
Ти дай му кефиль Староо,
от глайте ке му донесиш,
Дебарот ке го постелиш.
Ак не ти дайт мезличот,
яз не те вземам на душа,
кукята ке ти затворам!
Книгата му я написа
Кузман се лепо оружи
чифте кубури на силяф
сабята си я препаса,
крена си далян на рамо.
Кладе си книга в пазуа,
вяхна си койньче дория.
Силно го койньче потера,
па часот втаса град Охрид.
С изкачи на Горни сарай,
во стреде дворье ми слезе.
Кузман ми слезе от коня,
крена си далян на рамо,
ми се изкачи на диван.
Излезе Кузман пред бегот.
Сметна си пушка от рамо,
на бегот пола му баци,
изваде книга от пазва,
бела ми книга изваде,
на бегот му я подаде.
- Здраво-живо от Мехмед-Алия!
Книга я бегот отвори,
на часот ми я отпея.
Книгата шчо му пишеше:
"Здраво-живо от Мехмед-Алия,
много те тебе поздравим!
Книгава шчо т' я донесвит,
той ми йе Кузман Капидан,
за да го клаиш кър-сердар.
Заедно беса вързите,
работа не расифите.
Тебе те Кузман не ножвит,
ни ти Кузмана наожвиш!
Кода кладеше кър-сердар,
колку кефили ти даваа,
за да те не устрамотат,
за да н' ти леке донесат."
Книгата ми я допея,
Кузману ми се пулеше:
вера го бегот не фашчат,
оту йе Кузман Капидан.
Кузмана ке го опитат:
- Даль ти си Кузман, даль не си,
ти прао мене кажи си!
Тога му Кузман велеше:
- Книгата шчо ти пишеше,
книгата от Мехмед-Алия?
Той тебе тука ти кажвит
али сум Кузман, аль не сум!
Тога му бегот велеше:
- Седни си, Кузман, до мене!
Пола на бегот му баци
Кузман, си седна до него.
Бегот Кузману му велит:
- Аль знаиш, Кузман, не знаиш,
шчо ти сум тебе викнало?
Онийе старци охрицки
тебе мунасип найдоа,
мене ми риджа чиниа,
за да те клаам къреердар.
Колку улефе ми сакаш?
- Слушай ме, бегу, Джелядин бег!
Аль имат изан за мене
да прогоора два сбора?
Кога се влегвит кър-сердар,
харно и лошо ке с' речит,
от не йе хоро игранье,
ни ми йе песма пеенье,
туку йе глава гиненье.
Хай гиди, бегу, Джелядин бег!
Не можа да влеза кър-сердар
во оваа каза Охрицка
от бние бегои охридки,
от опийе кучки мандии!
Тийе ми беса немает,
тийе на беса не стоят:
(...)
утре ми чинат превара
иль ми направят дубара,
ти мене да ме загубиш.
Тога му бегот велеше:
- Слушай ме мене, Кузмане!
А ти хич гайле немай си
от онье бегой охрицки!
Вистина се охрицки мандии,
вистина се как жени нечестни!
Ти мене, Кузман, слушай ме:
ти шчо ке удриш - удрено,
шчо ке опериш - опрано,
шчо ке ми ссчиш - сечено,
шчо ке ми вързиш - вързано,
за тебе завал да немат!
Куман се дума подума,
око го Кузман не фашчат
Тога му Кузман велеше:
- Колку кефили ми сакаш,
да не те яз пострамотам?
Много кефили ти даам
и сено село Староо,
две главье да ти донесам -
глаата от Дервиш-Муча
и глаата от Осман-Мура;
улефе яз не ти сакам,
улефе сам ке си търгам,
ама кефиль ти дай ми го;
кефиль дай ми го мезличот,
та шчо ке си удра - удрено,
шчо ке опера - опрано,
шчо ке си върза - вързано,
за мене завал да немат -
така си влегвам кър-сердар!
Мошне се бегот разлюти,
бег на колена ми стана,
Кузмаиу шчо му викнало:
- Ушч' чоек до сеа ми немат,
мене да сакат кефили,
да ми го сакат мезличот!
- Хай гиди, бсгу, Джелядин бег!
Ти много не разлютви се.
Ни яз ко тебе наожвам,
ни ти ко мене наождаш.
Ушче не влезен кър-сердар
яз да ти даам кефили:
много кефили ти даам
и сено село Староо!
Хай гиди, бегу, Джелядин бег!
Не ке си ода на круши,
тук ке си ода па куршум,
с куршуми ке си удирам,
куршуми ке 'и пречеквам.
Колку йе гора со шума,
толку йе полна хайдути!
От не йе хоро игранье,
ни ми йе песма пеенье,
тук ми йе глава гиненье!
Я кукя ке си отвора,
я кукя ке си затвора!
Ако ти чинам, клади ме.
клади ме мене кър-сердар;
ако ми чинит, ке влеза,
яз ке си влеза кър-сердар.
Кузман си скокна на нога,
дигна си далян на рамо,
излезе надвор, да си оит.
Бегот се дума подума:
- Мене ме Кузман не наожвит,
ни яз Кузмана наожвам!
Тога ми бегот викнало
Кузмана, ми го вратило:
- Ела да сборот сториме,
ела да беса вързиме!
Назад, Кузмане, врати се:
кефиль ти даам мезличот,
завал да немат за тебе!
Пред мезлич ми го изваде.
Бегот на мезлич сборвеше:
- За мене кефиль бидите:
шчо кь удрит Кузман - удрено,
и шчо ке вързит - вързано!
Тога ми мезлич викнало:
- За тебе кефиль сите сме:
шчо ке ми удрит - удрено,
шчо ке ми вързит - вързано!
Тога ми Кузман викнало:
- Много кефили му даам
и она село Староо;
дур не му донесам две главье -
глаата от Дервиш-Муча
и глаата от Осман-Мура -
улефе яз не му сакам,
улефе яз ке си търгам.
Слушайте ви, сийот мезлич,
и два да го знайте!
Тога си Кузман излезе
Бегот му сборвит на скришем:
- Слушай ме мене, Кузмане!
Стани, пойди си Староо,
Мехмед-Алию кажи му,
како си сборот сторифме,
како си беса вързафме
Опитай си Кузманица,
изан земи си от неа
аль ке те пушчит кър-сердар.
Лепо да рухо облечиш,
да дойдеш градче Охридско,
ке т' даам койньче дориа,
градче 'о да го прошеташ;
ке т' пушчам турци колунци,
со онье златни кубури,
сб ними ти да прошеташ!
Кузман темена му зеде
на бегот, пола му баци.
Пушка си крена на рамо
Кузман, си слезе по скала,
яхна си койньче дориа.
Силно си койньче потера,
отиде село Староо,
ойде при Мехмед-Алия.
Мехмед-Алию му кажвит:
- Со бегот беса вързафме,
со бегот се погодифме
и яз си влегоф кър-сердар.
На мезлич си излегофме:
много кефили му дадоф
и му го дадоф Староо,
две главье да му донесам -
глаата от Осман-Мура
и глата от Дервиш-Муча;
дур не му главье донесам,
улефе да му не сакам,
улефе сам да си търгам.
Яз ваков сбор си му дадоф,
яз му го дадоф на мезлич.
Бегот на мезлич му рече:
"Кефиль да сте вие за мене:
Кузман шчо ке удрит - удрено,
шчо ке ми вързит - вързано."
За него кефиль така се,
за мене завал да немат.
Дума се Мехмед-Алия,
дума се, ми се подума:
- Харно све беса вързале,
оково мене ми фати!
Оттука Кузман излезе
прао си биде дома си.
Слезе от койньче дория
Кузманица го пречека:
- Добре ми дошол, Кузмане,
Кузмане, мили стдпане!
- Добре те найдоф, Кузманице,
Кузманице, млада невесто!
Кузман си влезе в одая,
тука ми Кузман сечнало.
Кузманица йе до нега.
- Кузманице, млада невесто!
Аль знаиш, али не знаиш
по мене шчо ми пратило,
та шчо ме бегот викнало?
Мунасил тамо го нашле
онийе старци охрицки,
на бегот тийе отишле,
на бегот риджа чиниле,
мене да сакеет кър-сердар;
за тоа ме бегот викнало,
за да ме клаит кър-сердар.
Нийе си беса вързафме,
бегот ме кладе кър-сердар
во онаа каза Охридка!
Кузманица си викнала,
бели си ръце плюснала,
дробни си солдзи порона:
- Кузмане, мили стопане!
Шчо й ова, ти шчо си сторил?
Аль немаме да си живиме,
немаме да поминиме?
Кукява ми си затворил!
Та шчо ми тъга тъжеше
Кузманица, ми плачеше,
гората я отдзвиваше:
- Кузмане, мили стопане!
Деца ке 'и пушчиш да питат,
да питат по турски врати!
Тога йе Кузман велеше:
- Кузманице, млада невесто!
Дури да гледам грехои,
Дури да слушам пискои,
по-арно яз да не жива!
Отиде каза Охрицка,
пискот ми йе по селата!
Извай ми руо убаво,
я лепо да се промена,
оту ме бегот причеквит!
Руото му го изваде.
Дробни ми солдзи ронеше
Кузманица, се плюскаше.
Кузман йе гайрет даваше:
- Не плачи много, не жаляй,
мене ке господ поможит!
Лепо се Кузман промена:
облече карпуз долома,
облече карпуз фермеле,
запетля карпуз тозлуци,
наметна бела ресечка,
чифте кубури на силяф,
сабята ми я препаса.
Яхна си койньче дория,
крена си далян на рамо.
- Седи су здравье, невесто,
како ке господ поможит!
Планината йе татко ми,
острава сабя - майка ми,
чифве кубури - братя ми;
како ке господ поможит!
Кузманица го пратила,
дробни ми солдзи ронила!
Силно го койньче потера,
ето го в градче Охрицко.
С изкачи на Горни сарай.
Слезе от койньче дориа,
пред бегот шчо ми излезе.
Сметна си пушка от рамо,
на бегот пола му баци.
Тога се бегот почудил
како се Кузман вратило.
Та на сеймени им свикал:
- Елате, турци колунци!
Лепо да се промените,
со тийе златни кубури:
с Кузмана ке прошетате
по ова градче Охрицко
и по охрицка чаршия.
Койньчето да намирите,
на койньче той ке ми виат -
Кузмана да го видеет,
видеет и разбереет
турците и каурите,
оту йе Кузман кър-сердар!
На бегот пола му баци
Кузман, ми надвор излезе,
крена си пушка на рамо,
яхна си койньче дориа,
поведе по себе сеймени,
сто й пендесет турци колунци;
градчето ми го прошета
низ охрицката чаршия,
от Долна порта на Горна.
Турци, каури станвеа,
темена Кузману вземаа.
На Горна порта излезе.
Кузмана ми го разбраа,
оту йе Кузман кър-сердар.
Онийе турци колунци
Кузмана го попратиа
до она село Подмолье;
сите се назад вратна.
Та шчо ми Кузман търгнало
во она село Хърбино.
Тамо ми Кузман свикало
своята верна дружина:
- Камо сте, верна дружина,
кой сте от майка родени,
со мене да се найдите!
Бегот ме кладе кър-сердар.
На бегот беса му дадоф,
много кефили му дадоф
и му го дадоф Староо:
две главье дур не занесам -
глаата от Дервиш-Муча
и глаата от Осман-Мура -
улефе да му не сакам,
улефе яз да си търгам!
Еднож ми Кузман викнало,
сите шчо ми се собрале,
сто й пендесет момчина,
све кичевчина и дебърчанчина.
Метнаа гупи, ресечки,
пойдоа село Годивье;
руди ягънца ми печат,
вечера ке вечерает.
Хабер му пойде Осману:
Кузман ми влегол кър-сердар,
на бегот беса шчо му дал
глаите да му занесит
от Дервиша и от Османа.
Осман-Мура се разлютил,
на часот Дервишу пратил.
На часот Дервишот втасал
со сто й пендесет сеймени.
Осман-Мура го пречека.
Вечера шчо му готвеше
руди ягънца печени;
вечера ке вечерает.
Осман тога му велеше:
- Аль знаиш, Дервиш, не знаиш
шчо ти сум тебе викнало?
Кузман ми влегол кър-сердар.
Та она куче охрицко
и охридцкийот плашичар
на бегот беса шчо му дал:
глаите дур не й занесит -
моята глава и твоя -
улефе той не му сакат!
Първо да беса вързиме,
гиниме, да загиниме,
та седне да вечераме!
Тога се Дервиш почуди -
сега ке беса вързеет!
Осман му велит Дервишу:
- Гиниме, да загиниме,
Кузману да му одиме!
Дервиш му велит Осману:
- Гиниме, да загиниме,
Кузману да му одиме,
страмота да му сториме,
леке да му донесиме,
за да го бегот загубит,
я оту да го фатиме,
глаата да м' я вземеме,
на ръжен да м' я печиме!
Заедно беса вързаа,
вечера ми вечераа.
Откако ми вечераа,
полиня пушки дебрански
с по два куршума тельлии,
сите да бидат вързани,
стегнаа пинци, ремсня,
метнаа гуни, ресечки,
кренаа пушки па рамо,
та шчо ми прао търгнале
низ Бистричката планина.
Ойдоа село Върбяни,
та конак ми кондисаа
на Джунгалово бачило.
Вечера ми наръчаа
девет ягънца печени,
до девет кобли ошмара
и за нихните сеймени
пендесет рала чораби.
Откако ми вечераа,
Кузману песма пеяа:
- Камо си, Кузман Капидан,
Джелядин бегов кареман?
Камо си, куче охрицко,
та и охрицки плашичар?
Ти знайш плашици да ядиш,
не мойш дебрани да юдриш!
Песмата я допеяа,
два старца с куршум удриа,
до три ми склавье зедоа,
селото го изгореа!
Метнаа гуни, ресечки,
кренаа пушки на рамо,
та сите ми кинисаа,
та сите си се вратня
по онаа Бистра планина.
Търгнаа в Дебърски синор,
къй Цървените кладенци,
на тая рамна рудина
Та тука шчо ми поельвит,
онай йе Адем Рогушка,
нему му изан зедоа:
- Вечера да вечераме
нийе, да джумбуш чиниме
къй Цървениве кладенци,
на оваа рамна рудина.
От она село Върбяни
ойдоа село Годивье,
Кузману хабер носеет.
Кузмана ми го найдоа,
хай на самата вечера -
калеш ягънца печени
вечера ке вечерает.
- Дей гиди, Кузман Капидан,
дей гиди, наши булюкбаш!
Аль знаиш, али не знаиш
шчо леке ти донесоа -
во она село Върбяни
големи зулум сториа
Дервишот и Осман-Мура
со сто й пендесет сеймени!
Конак тийе кондисаа
на Джунгалово бачило,
вечера ми наръчаа
девет ягънца печени
и девет кобли ошмара
и за нихпите сеймени
пендесет рала чораби.
Вечера ми вечераа,
тебе ти песма пеяа:
"Дей гиди, Кузман Капидан,
Джелядин бегов кареман!
Дей гиди, куче охрицко,
дейди охрицки плашичар!
Ти знайш плашици да ядиш,
не мойш дебрани да юрдиш!"
Песмата я допеяа,
големи зулум сториа:
два старца с куршум удриа,
до три ми склавье зедоа,
селото го изгореа!
Кога му така казаха,
юначко сърце заигра.
Тога им Кузман викнало:
- Сеймени, верна дружина,
кой сте от майка родени!
Бъргу вечера вечерайте,
стегните пинци, ременя,
метните гуни, ресечки,
полните пушки юначки
со два куршума тельлии!
Шчова страмота сториа,
как ке се одит град Охрид!
Трагата д' им я бараме
по Бистричкава планина.
Яз како ке ве разтурам,
трагата д' им я бараме;
кой ке ми трага погодит,
голем бакшиш ке му даам.
По гора ко ке одиме,
яко да пушки държите,
полойна да н' изправяте;
къде ке водно газите,
опинци да 'и мените
петици къде пръстите,
да не ни трага найдеет,
тук да им трага найдиме!
Вака им Кузман наръча.
Метнаа гуни, ресечки
сеймени, се разтуриа
по онаа Бистра планина,
трагата да им я барает.
Кузман си грабна далянот,
накачи Качанска планина,
низ Караорман помина,
никаква трага не найде.
Тука запали чубукот.
Оттука Кузман търгнало
на Джунгалово бачило.
Големи зулум видело,
никаква трага не найде.
Тука изкърши чубукот.
Оттука Кузман търгнало,
за да го барат Митрета,
той ми Митрета Каракаш.
Ето го Митре втасало,
Кузману хабер му носит:
- Слушай ме мене, Кузмане!
Големи бакшиш, шчо такса,
дали ми бакшиш ке дадеш?
Харен ти хабер донесоф!
Яз малу трага им найдоф
Дервишу, та и Осману:
влегле се в Дебърски синор,
къде Адема Рогушка,
къй Цървените кладенци;
руди ягънца печеет,
голема сефа чинеет!
Та шчо се Кузман зарадва,
Митрета ми го целива.
Тога му Кузман велеше:
- Слушай ме, Митре Каракаш!
Со осумнайсет сеймени
да хойме Дебърски синор.
Сеймени се разтурени
по Бистрицава планина;
дур да бериме сеймени,
оттука ке си станеет;
къде ке им трага бараме!
Сеймени ми послушаа,
главите си наведоа,
сърцата им заиграа,
Кузману шчо му велеа:
- Как д' ойме Дебърски синор
со осумнайсет сеймени:
тийе се триста сеймени -
ко грозье ке н' изобеет!
Кузман им гайрет даваше:
- Сеймени, верна дружина,
кой сте от майка родени!
Дури йе глава на мене,
хич гайле да си немате!
Сеймени ми кандисаа,
по него се поведоа.
Търгат ми Дебърски синор,
къде Адема Рогушка,
къй Цървените кладенци.
На часот тамо ойдоа,
тамо 'и ними найдоа,
къде се тийе готвеа
вечера да вечерает.
Къй буки Кузман отиде
со све негойте сеймени.
Кузман тога им велеше:
- Сеймени, верна дружина!
Слечите бели фустани,
фустани да 'и разтурам.
Метериз да си фашчате,
да си фашчате до корен!
Фустани ми 'и разтури
по тийе ветки зелени.
Гайрет на сеймени им дават:
- Кога тийе ке хвърляет,
ветките ке 'и уривеет
со све беливе фустани!
Седне им Кузман велеше:
- Слушайте, верна дружина!
Беса да нийе държиме,
яз ко шчо ке ви наръчам:
дур не си пушка яз пушчам,
пушка да не си хвърляте;
яз пушка ко ке отпушчам,
свите хазар да бидите;
оклетия ви остаам:
дур не вечера вечереет,
пушка да не си пушчате -
на лебот ми йе грехота!
Дури им Кузман наръча,
дури се хазар сториа,
тийе седнаа на софра.
Вечера ми вечерает
руди ягънца печени,
Вечера ми вечераа,
свите се навечераа.
Троица станаа на нога,
ръка за ръка с' фатиа,
рамо до рамо стойеа,
нога до нога играа,
Кузману песма пейеха:
- Дей гиди, Кузман Капидан,
Джелядин бегов кареман!
Дей гиди, куче охрицко,
та и охридки плашичар!
Камо си Дебърски синор,
къй Цървениве кладенци,
глаата да т' я вземеме,
на ръжен да т' я печиме,
мезе да т' я ядиме!
Песма ми пея, допеяа.
Кузман си стегна далянот,
от гърло в гърло двайцата,
еден остана на нога.
Тога ми Дервиш викнало:
- Дей гиди, Адем Рогушка,
дей гиди, верен побратим!
Та шчо си вера немало,
на беса не си стояло,
на мой сеймени да търгаш,
сеймени да ми опериш?!
Тога му Кузман викнало:
- Не ти сум Адем Рогушка,
не ти сум твойот побратим,
тук ти сум Кузман Капидан,
яз ти сум кучет охрицко
и охрицкийот плашичар!
Тога ми Дервиш викнало:
- Даль ти си, гъз немиян?
Даль ти си, куче охрицко?
Кузман Дервишу извикал:
- Гъзот ак ми йе немиян,
пушката ми йе мияна!
Сборот го Кузман дорече,
сеймени пушки хвърляа.
На Османойте сеймени
и Дервишойте сеймени
пуките све обесени
по тийе буки зелени.
Дури си пушки зедоа,
дури си пушки полния,
пендесетмина паднаа.
Дебрани къде хвърляа,
ветките 'и уриваа
со све белите фустани.
А Кузманойте сеймени,
до къде шчо да хвърлеа,
дебрани ми уриваа,
та се сториа стомина.
Дервишот ми се разлюти,
та на сеймени извика:
- Сеймени, саде отбрани!
Харам ви било улефе,
улефе, шчо ми вземате!
Сите шчо си попаднафте!
Грабна си в ръце кубури,
острата сабя в устата,
търчат Кузману на бука,
Кузмана да го изедит.
Кузман си стегна далянот.
Пусти му далян тентиса,
кременот му се изкърши!
Кузмаи му викна Митрету:
- Митре! Стегни си пушката,
оти мене ме изеде!
Митреа пушка празна йе.
Дури да барат везмина,
ке ми се Митре забаит;
скина си стребен петлици,
пушката си я наполна.
Митре ми стегна пушката,
ми го погоди по чело;
и седемнайсет сеймени
свите хвърлиа па кего.
Дервиш ми падна от подзе,
та ми йе на гъз седнало;
чифте кубури - под себе,
острата сабя - в устата
Тога ми Дервиш викаше:
- Османе, верна дружино!
Ко шчо си беса вързафме,
бесата да ми я държиш,
ти мене да н' ме остаиш
па два куче охрицко!
Кога ми Осман видело,
оти ми Дервиш паднало,
со малу-много сеймени,
тийе, шчо му останале,
удрил си Осман да бегат
по Бистричката планина.
Кузмаи ми слезе от буки
со све негои сеймени,
Кузман ми търгна напреку,
низ Караорман поминвит.
Та шчо го Кузман пречека
къй онаа река Радика,
тук ке ми Осман поминит.
Метериз Кузман ми фати.
Ето го Осман втасало.
Тога ми свите втасале
и Кузманойте сеймени.
Осман ми вървит по река,
Кузман ми стегнал пушката.
Кога ми Осман разбрало,
Осман се хвърли во река.
Кузман се хвърли по него,
глаата му я пресече.
Османоите сеймени.
сеймени се разпръснаа;
Кузманоите сеймени,
сеймени ми се собраа,
за да се назад вратеет.
Ке одат Дебърски синор,
къй Цървените кладенци.
Кога го Дервиш слушеет,
гора, планина отзвиват -
Осману туку викаше!
Свите сеймени седнаа,
ушч' еднож ми го удриа.
Кузман изваде сабята,
сега ке глава пресечит.
Дури ми биде до него
Кузман, в кърви с' облеа.
Глаата му я пресече.
Две главье Кузман сторило,
за коса ми 'и вързало.
По гора сега вървеет,
за сите да се сбереет.
И сите ми се собраа,
и сите ми кинисаа,
та ке ми одат град Охрид,
глаите да м' 'и отнесат,
отнесат Джелядин бегу.
Дури ми Кузман да втасат,
Кузмана го напъдале
онийе бегой охрицки
и онье турци колунци:
- Ей гиди, Джелядин бей!
Шчо й оваа страмота, шчо стори,
и леке, шчо ти донесе
Кузман, твойот кър-сердар?
Во она село Върбяни
два старца с пушка удриа,
до три ми склавье кренаа,
селото го изгореа!
Кузман Годивье си седит,
тамо той кейф си прайт,
печени ягънца си ядит!
Бегот се много разлюти,
нигде го него не вземат:
ми беше на Долни сарай,
с' изкачи на Горни сарай;
изтъргна шарена дульбия,
та ми дульбия намери
по она гора, планина,
да ми го пулит Кузмана,
да не ке Кузман довтасат!
На сеймени им викнало:
- Ей море, турци колунци,
сите со злати кубури!
Търчайте ви по Кузмана!
Къй ке го вийе наидите,
глаата да м' я вземете,
мене да м' я донесите,
зашчо ми леке донесе,
зашчо ме той устрамоти!
Кога ми бил той невреден,
кър-сердар да ми не влегвит,
леке той да ми не носит!
Онийе турци колунци
ошле до село Подмолье.
Ето го Кузман втасало
со сто й пендесет сеймени,
в ръце ми носит две главье -
глаата от Дервиш-Муча,
глаата от Осман-Мура.
Стрете 'и турци колунци.
Кузман ке ми 'и опитат:
- Бре вийе, турци колунци!
Къде ве бегот пратило?
Турци колунци му велят:
- Нигде не бегот не пратил,
тук нийе ке прошетаме.
Главьето си наведоа,
сърцата им разиграа,
къде го гледеет Кузмана,
оти ми носит две главье.
Бегот ми сеир чинеше
со шарената дульбия;
Кузмана не го познаат -
во кърви ми йе облеан.
Бегот со ум си велеше:
- Та шчо се сите вратна,
се онье турци колунци?
Мож да ми носит две главье!
Ето го Кузман довтасал;
на Горни сарай с' изкачи.
Бегот во дворье ми беше,
Кузмана ми го пречека.
Сите во дворье влегоа:
напред ми Кузман търчаше,
сеймени се наредени.
Темена Кузман ми зеде,
главьето му 'и теслими.
На бегот Кузман му велит:
- Бесата ни се изполни,
ко шчо си беса вързафме!
Та шчо ми бегот викнало:
- Хай море, турци колунци!
Свите ми сте кокошкари,
не сте за злати кубури.
Кузман йе юнак над юнак,
злати кубури да носит!
Изтъргна злати кубури
от онье турци колунци,
Кузману кладе на силяф.
Големи бакшиш им дало
на Кузманоите сеймени.
Кузман темена му зеде,
сеймени ми 'и поведе,
та ке ми одат Староо.
Кузман ми пойде Староо,
Кузманице йе викнало:
- Кузманице, млада невесто!
Планината беше татко ми,
острава сабя - майка ми,
чифве кубури - братя ми!
Мене ми господ поможи,
главьето му 'и донесоф!
Ручек шчо ке мя ручеет,
голема сефа чинеет.
А онье бегои охрицки
нигде 'и место не фашчат.
Турци, каури се береет,
главьето да 'и гледеет,
а онье турци охрицки
нигдека ми 'и не вземат!
При бегот шчо ми одеет,
Кузмана ми го падеет:
- Еден домузин каурин
вакви да люге загубит,
шчо ми 'и майка не рожджат!
Ката ден туку ходеет,
бегот туку го сърдеет:
я да Кузмана извадит,
я да го него загубит.
Ханъмата ми разбрала,
на бегот шчо му викнала:
- Хай гиди, бегу, Джелядин бей,
хай гиди, мили стопане!
Не слушай бегой охрицки,
тийе се охрицки мандии,
тийе се как жени нечестни!
Тийе тебе те сърдеет,
Кузмана да го извадиш,
ил него да го загубиш -
грехота йе от господа!
Ак главье не т' донесеше,
ти него ке загубеше;
сега главье ти донесе,
пак него да го загубиш!
Дур не беше той кър-сердар,
на сърце леб не м' одеше,
раат си лебот не ядеф,
от големите грехои
и от големи пискои
сарайоф ми се дзунеше!
Слушай ме, Джелядин бей!
Ако да ми 'и послушаш
онийе бегой охрицки,
мене да хатър расипиш,
Кузмана да го погубиш,
яз тебе прао ти кажвам:
сега си ходам Янино,
Янино при Али паша,
ушч' еднож вамо не идам!
Тога се бегот почуди
на ханъмини сборои!
Тога се бегот подсмея
и на ханъма йе рече:
- Не слушай такви сборои!
Кузмана не го изваам,
Кузмана не си го губам,
той, шчо ми послал Дебърон!
Двайцата так си сборвеа.
Бегот го тая не вервит.
На скришем ми го викнала,
ми го викнала Кузмана.
По Кузмана ми пратила,
на часот Кузман довтасал,
отишол при анъмата.
Таа ми го зеде до себе.
Кузману таа му сборвеше:
- Слушай ме мене, Кузмане!
Яз тебе шчо ке ти речам,
ти да н' го сборот извааш.
Овийе бегои охрицки,
та шчо се свите станале,
ката ден шчо ми идеет,
тук ми го бегот сърдеет:
я да те тебе извадит,
я да те тебе загубит!
Белки го бегот не чинит,
ти да се малу повардвиш;
при бегот кога ке идеш,
ти харно да се оружвиш,
как жена да ми не идеш,
да н' со некаква дубара
тебе да ми те загубит!
Кузман пола йе бацило,
зашчо прао му казала.
Кога при бегот идеше,
лепо ми се оружвеше:
чифте кубури на силяф,
острата сабя на пояс,
далян креваше на рамо.
Малу ми много не стоя,
бегот с Кузмана се смейеше,
Кузмана го задираше.
- Се ко да идеш на сарай,
низ градоф ко да прошетвиш,
не ти йе мъка, Кузмане,
све да ми бидиш оружен?
Кузман на бегот му велит:
- Така сум ука фатило,
ко да излегва от куки:
дур не се арно оружа,
от куки не си излегвам,
макар да дойда на сарай
или да шетам низ града;
далянот ми йе татко ми,
острава сабя - майка ми,
чифве кубури - братя ми;
без ними не си излегвам!
Тога му бегот велеше:
- Да ми те нешчо сусретит,
или во градче Охрицко,
иль да те наидит на сарай,
дали на него ми търгвиш?
Тога му Кузман велеше:
- Волкот ми шетат низ гора,
да ми 'и ядит овните,
и пак ми овни изеде;
ко ке му дойдат в устата,
та тога ке 'и остаит,
зашч' било в градче Охрицко
или зашч' било на сарай?
По-арно ми 'и изедвит!
Кузману да му излезит
пашата иль садриязам,
хич гайле Кузман ми немат,
со ними ми се удират!
Та зашчо имат две ръце?
Главата да куртулисат!
Тога бегот се чудеше
на Кузманойте сборои,
хич гайле шчо ми немаше.
Та шчо им бегот кажвеше
на охрицкине бегои:
- Ко да Кузмана подземам,
ваков каршилок ми даат:
"Кой ми йе кадър и вреден
Кузмана да го загубит?"
Бегои ми го слушаа,
сите в земи се пулеа:
никому око не фашчат,
Кузмана да го загубит!
Кога Дервиша загуби
заедно со све Османа,
хич гайле Кузман ми немат
от онье бегои охрицки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.