374. СТАНА ДЕВОЙКА ВО ЦАРЕВА ВОЙСКА

Том 1: Песни

Мома седи у хладна одая,
сълзи рони, със тамбурица свири,
па тамбури потиом говори:
- Тамбурице, моя веселбице!
Еве стана девет годин дъна,
къко седим цару у войната,
не знае ме, че съм девояче,
нел ме знае, че съм най-баш юнак!
По двор ходи честита царица,
па я слуша що че да говори,
па на цара потиом говори:
- Такум бога, цару господару,
у войната девояче имаш!
А цар си ю вера не хванало.
Отговори честита царица:
- Ако, цару, вера не ми ваташ,
изведи ги у росно ливаге.
Кога бъде рано озарано,
рано рани у росно ливаге;
сите че ги у легало найдеш.
Под кого е трева повехнала,
оно си е, цару, девояче.
И он си е царица послушал,
изведе ги у росно ливаге.
Кога било утро озарано,
сите ги е у легало нашъл.
Била мома, била голем гявол -
у войната двама брата имала,
девет пъти легало менила,
под сите е трева повехнала,
под девойка трева най-весела.
Па не можел цар да я познае,
дека си е младо девояче.
Царица му потиом говори:
- Ако ли ме, цару, не веруеш,
проведи ги низ гърчка чаршия.
Сите че си по кавал да взема.
Кое си е, цару, девояче,
оно не че кавал да си взема.
И цар си е царица послушал,
проведе ги низ гърчка чаршия.
Била мома, била голем гявол:
най-напред е кавал засвирила.
Па не могли девойкя да позная.
Царица му потиом говори:
- Ако ли ме, цару, не веруеш,
отведи ги по бели Дунаве,
отведи ги, борба да се бора.
И цар си е царица послушал,
отведе ги при бели Дунаве.
Сите се борба бориха;
и Стана е борба борила
с чичините си момчета.
Пусто се копче откачи,
бели я гърди видоха;
тогай са Стана познали,
дека е Стана девойкя.
Стана се пиле створила,
литна си дома, отлете
на бащини си дворове,
легна си майци на скути.
Цар си попрати улаци,
та ойдоха на Станини си дворове,
Стана заспала найдоха
на майчини си скутове.
Улаци Стана везеха
от майчини й скутове.
Къко е Стана заспала,
тъква я цару отнели,
па я турили цару на колено.
Стана си у сън сборуе:
- Мале ле, стара майчице!
Кога си седех у война,
никъде ме, мале, не познаха,
дека съм, мале, девойкя.
Кога ойдохме бел Дунав,
сите се борба борили,
и язе борба да борим
със чичини си момчета.
Пусто се скопче откина,
бели ми гърди видоха;
тогай ме, мале, познаха,
дека съм, мале, девойкя.
Цар си на Стана говори:
- Легай ми, Стано, легай ми!
Не си си майце скутове,
нел си си цару колено!
Сепна се Стана, събуди.
Кога е Стана видела,
дека е цару колено,
веднаг се с душа разстави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.