372. МАРКО КРАЛЕ СО ЛУКАВСТВО УБИВА
СЕСТРИНЕЦА СИ ГРУИЦА ДЕТЕНЦЕ И ЗАЛЮБВА МЛАДАТА МУ НЕВЕСТА

Том 1: Песни

Гине кани това срамно госке:
та покани суха сиротиня
и покани ласи сиромаси,
и покани до седем кральове,
седем краля от седем крайнини,
самси Бане от Банево поле;
заборави Марко да покани
и воз Марко Груица детенце.
Проговори Марко добър юнак:
- Такум бога, Груица детенце!
Я улезни у ладни яхъре,
мене справи коня алесия,
тебе справи коньче аджамия,
да идеме на Гиневи двори,
да му нему госке поараме!
И Груица Марко послушало,
та улезна у ладни яхъре,
Марко спраи коня алесия,
себе спраи коньче аджамия
Та си пошел на Гиневи двори.
Та минаха през гора зелена,
настанаха през поле широко.
Проговори Груица детенце:
- Такум бога, Марко, мили уйке!
Нещо ми се коня разигруе,
нещо ми се топуз развърлюе,
нещо ми се сабя разметуе.
Проговори Марко добър юнак:
- Такум бога, Груица детенце!
Коня играй, я мирно го играй;
топуз върляй, я мирно го върляй;
сабля метай, я мирно я метай!
Проговори Груица детенце:
- Вала тебе, Марко, да мой мили уйке!
У среща ни иде Гине от Латине!
Та ги срещна у поле широко:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Да я съм си малко прегрешило,
заборавих тебе да си каним,
сег се сещам, веднага си идем!
Настред пъти пречупиха той бели погачи
и изпили той жълти здравици.
Върнаха се на Гиневи двори
и насмалко постемнило!
Гине нема с нищо да им свети,
я Марко му тихом отговаря;
- Вала тебе, Гино от Латина,
да камо ти я свекя, я борина!
Проговори Гине от Латине:
- Стой, почекай, Марко Кралевине!
Язе имам една мала черка,
со лице си она свекя свети,
со ръце си йона слуга служи!
Та си дойде гиздава девойкя,
редом служи по честна трапеза.
Ред си дойде до детенце Груица.
Оно гледа, та не може чаша да дованье,
мома гледа, та чаша пресипуе.
Я Марко се под мустак усмихнало,
потърсило бини и чардаци.
Проговори Гине от Латине:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Немой нещо маскяра да правиш!
- Нечем язе маскяра да правим,
нело гледам Груица детенце -
мома служи с чаша цъкленица,
он не може чаша да дованье,
я девойкя чаша пресипуе!
Проговори Гине от Латине:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Нека иде у синьи езере,
у езере дърво дафиново,
у дървото две златни ябълки;
да ги земе, тука да донесе,
че му дадем моя милна черка!
Я детенце нема кога дума да издума -
веднъж си е низ софри рипнало,
веднъж си е коньче разстегало.
Па излази Марко Кралевине,
па на дете дума, отговара:
- Тизе си си много аджамия,
коньче ти е ош по-аджамия,
нело стегай коня алесия!
Па си Марко тихом отговара,
гърчки дума, влашки отговара:
- Вала тебе, коню алесия,
пемой тизе дете да изпущиш!
Па се качи Груица детенце,
па се качи коню алесия,
па си ойде на синьи езере.
Зор си дава коню алесия,
зор си дава у езере да рипа,
а коня му потиом говори:
- Тизе не си езере газило;
държ се мене за гривата!
Конь си плавна у синьи езере.
с душа пуха, та дърво извади.
Проговори коня алесия:
- Бог те убил, дете аджамия!
Я си земи дърво давиново,
засади го мене на салата!
Па си пойде Груица детенце,
па си пойде по рамни друмове.
По детенце търча али тройоглава.
Проговори коня алесия:
- Вала тебе, Груица детенце!
Кога стигне али тройоглава,
че се хване мене за нодзете,
тизе махай с топуз, та ударай,
та ударай средна глава,
немой тизе дваж да повтаряш!
Тамам си е дума издумало,
достигнаха али тройоглави,
ванали са коня за нодзете.
Я детенце два пъти си махна,
дваж си махна, две е утепало.
Детенце се много уплашило,
на трейкята триж е махнало,
та се много усилила.
Проговори коня алесия:
- Бог те убил, дете аджамия!
Я си дигни той зелена грива,
под гривата шарени ковчази,
у ковчази той ситни синджире;
та превържи ала тройоглава,
да водиме жива у Гиневи двори!
И детенце коня послушало,
та извади той ситни синджире,
та увърза ала тройоглава,
па я води по рамни друмове.
Съгледа го Гине от Латине:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Ето иде Груица детенце,
и си води ала тройоглава!
Вала тебе, Марко Кралевине,
дек го срещнеш, там да я убиеш!
Па си ойде Марко Кралевина,
па си срещна Груица детенце.
Марко маха, ала да утепа,
а детенце му тихом отговара:
- Вала тебе, Марко, да мой мили уйке!
Еднъж махай, еднъж да удараш.
А Марко е ядан доядело,
та е искал дете да утепа,
оти дете Маркоте да учи.
Па ойдоха на Гинови двори.
Детенце си е извадило дърво давиново,
засади го у Гинови двори.
Па си ока Груица детенце:
- Я излезни, Гине от Латине,
и извади твоя мила черка,
да си кинье две златни ябълки
и менека ръка да си люби!
Та излезна гиздава девойкя:
откинала две златни ябълки
и на дете ръка залюбила.
Па поведе Груица детенце,
поведе си гиздава девойкя.
Па пойдоха през широко поле,
настанаха през гора зелена.
Проговори Марко Кралевике:
- Вала тебе, детенце Груица!
Я се върни назад на Гинови двори,
забравил съм ноже църноцренче!
Детенце се веднъг повърнало.
Пречека го Марко из гора зелена,
пресече му глава до рамена.
Па се върна при гиздава девойкя,
па я Марко тогай залюбило.
Заведе я у негови двори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.