367. ВЕЛЬО КОСТУРЯНЧЕ И НЕГОВАТА НЕВЕСТА

Том 1: Песни

Бог да биет Вельо костурянче!
Се посвърши Вельо костурянче,
до неделя сватба му йе.
Си направи Вельо костурянче,
си направи до три сватби,
до три сватби три недели.
Шчо го дочу цара Сулеймана,
шчо ми пушчи до двайца кавази:
да ми дойде Вельо костурянче,
да ми дойде на силнана войска.
Му дойдоа силните кавази
и му велят Вельо костурянче:
- Хай ти, Вельо, Вельо костурянче!
Ке одиме при цар Сулеймана!
Изговори Вельо костурянче:
- Ой невесто, мило добро мое!
Оружай ми коня шарцанога:
хабер дойде от цар Сулеймана,
яз ке одам на силнана войска!
Шчо си влезе младата невеста,
шчо си влезе в темна конюшница,
ми оружа коня шарцанога,
я бружа, я изнесе во рамни дворови.
Шчо си стана младо костурянче,
та си вяхна таа добра коня.
Го прегърна младата невеста
и му даде киска размешана.
Та си вяхна Вельо костурянче,
та си пойде на силнана войска.
Му нарача младата невеста:
- Хай ти, Вельо, Вельо костурянче!
Яз ти даам киска размешана,
да я гледаш ката дзастра:
кога киска ке овенет,
тога язка ке се мажам!
Си киниса младо костурянче,
та си пойде при цар Сулеймана.
Голем селям они направиа.
Ми го кладе да ми оде,
да ми оде млад булюкбаш.
Шчо ми оде до девет години,
ми потера на десет години.
Кога пули рано во неделя,
кога пули - киска повенала.
И си влезе царска мезиляна,
си я найде своя добра коня:
- Дейди коню, мило добро мое!
Ке те прашам, право да ми кажеш.
Се мажила нашата стопанка.
Каква юка мене ке ме ючиш?
Как да чинам, коню, как да сторам?
- Хай ти, Вельо, море мой стопане!
Та качи се на високи диван,
та стави се с цара Сулеймана,
хей питай се с цара Сулеймана
каков изан она ке ти даде!
Ми се качи високи конаци,
ми се качи при цар Сулеймана,
голем селям они направиа:
- Ейди цару, цару Сулеймане!
Ке т' се молям една ле тежка молба.
Книга мене, цару, ми йе дошло,
ми йе дошло от старата майка
бела книга църно написана.
Язе имам, бре, млада невеста,
она, чудо, сега се мажила!
Изан мене, цару, да ми дадеш
да си одам, леле, дури дома!
- Хайде, Вельо, Вельо костурянче!
Голем изин от мене ми имаш
да си одиш на твойот виляет!
Ако страх си, Вельо, да ми имаш,
да ти пушчам двайца кавази
дури дома, Вельо, да т' занесат,
да си видиш младата невеста!
Отговори Вельо костурянче:
- Ой ти, цару, цару Сулеймане!
Не ми требат двайца кавази,
само язе дома ке си ддам!
Шчо си влезе царска мезиляна,
си я найде своя добра коня:
- Хайде, коню, мило ле добро мое,
нийе дома, море, сега да си ойме!
Ке т' се молям, коню, тежка молба -
дури слънце, море, да надвисне,
нийе дома да си ле одиме!
- Ой ти, Вельо, мой мили стопане!
Лели сакаш бъргу да си одиш,
имам ниет до пладнина дома да сме!
Кога вяхна Вельо костурянче,
кога вяхна тая добра коня -
натема я таа бърза коня:
коня беше коня шестокрила -
кога летна по вишното небо,
на пладнина она ми си пойде,
ми си пойде во града Костура.
Шчо си слезе негови тежки порти,
кай ми реде негова стара майка,
каде седе, каде реде негва стара майка.
И говори Вельо костурянче:
- Хайди бабо, мори стара майче!
Шчо ми лепо, мори, ти ми редиш?
- Хайде, хайде, жълто бре еврейче!
Даль ме питаш, язе ке ти кажам.
Язе имам една мила сина;
иошч два-три дни оно се ожени,
шчо ми пушчи цара Сулеймана,
ми го юзе во силнана войска,
да ми оно ле царски низам оди.
Еве сега до девет години,
ми потера на десет години
нито книга оно йе пушчило,
ни пак само оно си йе дошло.
Он остави една ле невеста,
си остави младата невеста,
а невеста, чудо ле, ке се маже:
ми дойдоа китени сватови,
ке си вземат младата невеста!
- Хай ти, майче, стара родителко!
Отвори ми тиа тежки порти,
ке се кача горе ле на конакот,
да 'и вида китени сватови!
Му йотпушчиле тиа тежки порти.
Шчо си влезе Вельо костурянче,
шчо си влезе во рамни дворови.
Тамо найде негова мила сестра,
каде седе негова мила сестра,
каде седе и лепо ми реде.
- Ойде море, бре младо девойче!
Шчо ми седиш, завал, на дворови,
шчо ми седиш и лепо ми редиш?
- Ой ти тебе, бре жълто еврейче!
Даль ме питаш, язе да ти кажам.
Язе имах едно мило брате;
как го зеде цара Сулеймана,
как го зеде на силнана войска,
еве сега до девет години
нито книга брате йе пушчило,
нито брате дома си йе дошло.
Си остави, бре, млада невеста,
а невеста сега ке се маже:
ми дойдоа китени сватови,
сега неа, чудо, ке я вземат!
Шчо си слезе от добрата коня,
си я върза за сребренийот дирек,
ми се скачи горе по скалите.
Кога влезе негови одаи,
кай ми седят китени сватови,
а невеста стред куки ми стои,
каде 'й служи ройно ми благо вино.
Шчо ми влезе Вельо костурянче,
шчо си седна долу кай децата,
ама никой здраво-живо му не чини,
здраво-живо со него не прават.
Ред по редум чаша каде върви,
а до него чаша не ми иде.
А ми пият китени сватови,
шчо си пият с неговата мера;
никой чаша не може да потера,
да потера, чудо, да изпие!
Изговори нунко от трапеза:
- Хай ти, млада, ти мори невесто!
Хайде дай му на тоа еврейче,
хайде дай му ройно благо вино!
Му наполни тая ле чабур чаша,
шчо береше седумдесе ока,
му наполни младата невеста,
му наполни чаша чабурлиа.
Шчо я узе жолтото еврейче -
шчо немаше забот да натопе.
Шчо изваде жолтото еврейче,
шчо изваде писана кутиа,
шчо й даде писана кутиа.
А невеста писмо разбираше,
кога пуле - Вельова кутиа!
Ми се търгна опет, бре, невеста,
ми се търгна кай жолто еврейче.
Се увилиа, бре, китени сватови.
Изговори нунко от трапеза:
- Ой невесто, наше ле мило добро!
Ай невесто, чудо ле, наружай се;
нийе ле, чудо, ке си ойме дома!
Ка седеше жолтото еврейче,
ка помъкна тая остра сабя,
му с' изплашиа китени сватови,
се на нога сите изрипнаа,
ке си одат китени сватови.
Ми я фати млада зетушина;
с' избегаа китени сватови,
ми я фати млада зетушина.
- Ой сватови, китени сватови!
Секой вийе дома да си ойте.
Ке заптисам млада зеташна,
сега бъргу язе ке го пушчам.
Кинисаа китени сватови,
кинисаа и си отидоа.
Си я узе млада зеташина,
я занесе на два бели друма,
и му сече глава от рамена,
и му сече нодзе от колена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.