366. ГЮРО ДОБЪР ЮНАК, АРАПИН И ДЕТЕ ГОЛОМЕШЕ;
НАДМЕННА НЕГОВА ЮНАШЧИНА

Том 1: Песни

Ке се женит Гюро добър юнак,
барат люба спроти него.
Не си найде люба спроти него,
па си дойде назод на друмои,
па си дойде во неговата кукя.
Тога отговори Гюро добър юнак:
- Ей гиди, майко, моя мила майко!
Я не си найдоф люба спроти мене!
Тога отговори негова стара майка:
- Земи, синко, коня Карамана,
да си одиш по бели друмои.
Та си зеде Гюро добър юнак,
та си зеде коня Карамана,
си отиде на бели друмои,
си отиде дури Църно море.
Там си найде люба спроти него.
Си се врати назод по друмои,
па си дойде во неговата кукя.
Тога отговори Гюро добър юнак:
- Ейди майко, моя стара майко!
Я си найдоф люба спроти мене.
Кажи мене, моя стара майко,
кого да викам по-мали девера?
Отговори негова стара майка:
- Ейди синко, Гюро добър юнак!
Ти да вземеш паур со ракиа,
ем да вземеш чутура со вино,
ем да вземеш белана погача,
ем да вземеш коня Карамана,
да си одиш по бели друмои;
кого ке стретиш по бели друмои,
него да вземеш за по-мали девер.
И послуша Гюро добър юнак,
и послуща негова стара майка,
си отиде по бели друмои;
малу одит, а много пот вървит.
Па си отиде до Църноно море.
Там си найде едно Дете Голомеше.
Па му говорит на Дете Голомеше:
- Добро ютро, Дете Голомеше!
- Бог ти помогал, незнайно делио!
Па си търгна Гюро добър юнак,
па си търгна по бели друмои:
той си забрай шчо го майка научи.
Па се врати назод по друмои,
па си дойде каде Дете Голомеше:
- Добро ютро, Дете Голомеше!
- Бог ти помогал, незнайно делио!
- Айде Дете, Дете Голомеше!
Я сум сега люба завършило,
тебе ке викам за по-мали девер.
- Ай оттуйе, незнайно делио!
Ако вземам еден камен,
ке те удрам по челото,
двете очи ке ти паднат на земя;
не играй со мене, незнайно делио!
Тога отговори Гюро добър юнак:
- Не си играм со тебе, Дете Голомеше,
не си играм, жими четир пости,
жими първа поста великая!
Тога зеде Дете Голомеше,
си се хвърли койню на зайници.
Си отиде Гюро добър юнак,
си отиде во неговата кукя.
Па му викна на негоа стара майка:
- Еве, майко, найдоф си по-мал девер.
Па ми викна Гюро добър юнак,
па ми викна на негови посестрими:
- Ей гиди, мои мили посестрими!
Да г' отнесите в шарена одая,
дека седит руо делибашко:
кое руо да си сакат той,
тоа руо той да си облечит!
Го зедоа две мили посестрими,
г' отнесоа в шарена одая,
дека седит руо делибашко:
кое руо да си сакат той,
тоа руо той да си облечит.
Па г' отнесоа две мили посестрими,
па си отбра Дете Голомеше,
па си отбра руо делибашко.
Пак ми викна Гюро добър юнак:
- Извадете го на високи диван,
извадете го, да го вида!
Па г' отпесоа на високи диван.
Тога викна Гюро добър юнак:
- Отнесете го в шарена одая,
дека седит юначко оружье,
да си отберит кое оружье сакат!
Па г' отнесоа в шарена одая,
дека стоит юначко оружье.
Шчо си отбра еден калпак,
от триста и шеесет оки,
па си отбра една остра сабя
шеснаесет педи долга
и три педи широка.
Па излезе Дете Голомеше.
Г' отнесоа у темни конюшници,
да си коня той отберит;
факят коня за опашка,
та го хвърлят в рамни дворье.
Па си дойде до коня Карамана,
търгат юнак коня Карамана,
коня - юнак, не се поместует.
Па го зеде Дете Голомеше.
Търгна Дете напред пред сватови,
а по него Марко Кралевике -
Марко си йе по-стар девер,
а по Марка Янкула войвода.
Кинисаа сви сватови,
кинисаа по гора зелена;
напред одит Дете Голомеше.
Сви сватови с' уплашиа,
с' уплашиа от църна арапина,
а на Дете око не му трепнует.
С йотидоа в девойкината кукя.
Сви сватови 'и даруваа:
кому кърпче, а кому марамче,
а Маркое она остра сабя,
на Янкула тежка боздугана,
а на Дете Голомеше нишчо не му даде.
- Ейди, Дете Голомеше!
Сви сватови 'и даруваф:
кому кърпче, а кому марамче,
а Маркое онаа остра сабя,
на Янкула жолта боздугана,
а тебе, богме, нишчо не те даруваф;
тебе ке те дарам со млада невеста,
да а чуват от лошо по потишча!
Кинисаа сватови низ гора зелена.
Тога викна църна арапина:
- Ей сватови, иляда сватови!
Я дайте мене, шчо ве вас дарувале,
ак сакате живи д' останете!
Бог го убил Марко Кралевикя!
Она много юнак шчо ми беше,
па си хвърли него шчо го дарувале,
па си фърли онаа остра сабя;
тога летна низ гора зелена,
а по него - Янкула войвода,
а Гюро добър юнак - по Янкула
и по ними - сви сватови.
Си остана само Дете Голомеше.
Тога викна църна арапина:
- Хвърли, Дете, тебе шчо те дарувале,
ако сакаш живо да останиш,
я от тебе сабя нема со кърв да омърсам!
Се разлюти Дете Голомеше,
та ми викна църна арапину:
- Давран, курво, църна арапину!
Мийе двата да се обидиме,
да видиме кои йе по-юнак от нас двата,
да видиме кого майка повике доила,
кого сестра повике люляла,
ако сум си на седум години!
Хвърли Дете Голомеше,
хвърли Дете тежка боздугана,
та ми удри църна арапина,
го погоди тамам постред чело,
му изкокнаа обе църни очи!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.