365. БОГДАН ЛУТИЦА, СЕСТРА МУ МАРИА И ХАРВАТИН ВОЙВОДА
ИЛИ СЕСТРИНО КОВАРСТВО И БРАТОВО ОТМЪЩЕНИЕ

Том 1: Песни

Зацвилила Богданоа майка,
зацвилила во рамни дворои:
- Ей, гиди, синко, ти млад Богдане!
Али знаеш, паметуеш,
кога беше злото пленсто,
кога мина Арватин войвода,
кога плена твоя мила сестра?
Под тебе се три коньи пукнаа,
па не втаса Арватин войвода,
да му вземеш негоа руса глава.
Поплени ми твоя мила сестра,
я отнесе во арватцка земя!
И йе рече Богдан арамиа:
- Ай, ти, майко, мила майко!
Засучи си поли и ръкави,
омеси си две бели погачи
и наточи две здравини вино -
ке одам, майко, да а вземам
на първиче, майко, па вторични
да я вземам мила моя сестра;
и клади ми в шарени дисаги.
Та ми стана негоа стара майка,
ми засучи поли и ръкави,
ми омеси две бели погачи
и наточи две здравици вино,
та 'и кладе в шарени дисаги.
Богдан търгна во арватцка земя.
Кога дойде до бели сараи,
го догледа негоа мила сестра,
та ми викна на девет алайки:
- Хай ви вийе, бре девет алайки!
Бъргу порти вити отворете,
оти идет Богдан арамиа,
Богдан арамиа, мойот мили браток;
ватете му клоня от ръцете,
вързете го в темна конюшница
и дайте му трева детелина,
да ми ядит - три дни болен да лежит;
отнесете Богдан арамиа,
отнесете на високи диван
и дайте му билка бимбилайка -
как да пият, тува да заспият!
Излегоа деветне алайки,
пречекаа Богдан арамиа,
му ватиа коня от ръцете,
го вързаа в темна конюшница,
му дадоа трева детелина,
да ми ядит - три дни да ми лежит;
го качиа Богдан арамиа,
го качиа на високи диван,
му дадоа билка бимбилайка -
како ми пил, така и ми заспал.
Та ми слегла негоа мила сестра
и му клала томбрук на нодзете,
тежок томбрук па нодзете,
ситен синджир на гърлото,
му вързала негой бели ръце,
му вързала с копринени гайтан!
Арватин войвода от лов си йе дошол.
Го пречека Богданоа мила сестра,
а негоа първа любов
и му велит: - Арватине,
Арватине, мой мили стопане!
На лов си ми бил ти -
нишчо ловчок не си ми донесол,
а я дома ловчок си улоиф!
Та я праша Арватин войвода:
- Та шчо ловчок си ми уловила?
Отговори Богданоа сестра,
Богданоа сестра, негоа първа любов:
- Уловила сум Богдан арамиа,
Богдан арамиа, мойот мили браток!
Отговори Арватин войвода:
- Бог те убил, моя мила неесто!
И се качи Арватин войвода,
и се качи на високи диван,
ке му земит негоа руса глава.
Изваде сабя да му земит глава.
Тогай велит Богдан арамиа:
- Ей ти тебе, Арватин войвода!
Не вземай ми овде моя руса глава:
кой ке видит, а кой ке не видит;
отнеси ме на върв на планина,
на върв на планина, на рамна рудина
да ми вземеш моя руса глава:
кой да видит, и да ти завидит,
кой да чуят, и да се почудит,
оти си бил юнак над юнака!
Се излъга Арватин войвода,
го отнесе на върв на планина,
на върв на планина, на рамна рудина
да му земит негоа руса глава.
Тогай велит Богдан арамиа:
- Ей ти тебе, Арватин войвода!
Отпушчи ми моя десна ръка,
пушчи ми ръка, за да се прекръстам!
Се излъга Арватин войвода,
му отпушчи негоа десна ръка.
Тогай Богдан сетна во пазува,
си изваде сабя кулаклиа
и му зеде глава Арватину.
Па отиде у негой сараи
и се качи от високи диван,
та йе зеде глава на сестра си,
си я върза во шарено чевре,
та я кладе в шарени дисаги
и си пойде дома при майка си!
(...)

Бележка на записвача: "По-натам певачката, като не можеше да продължава песента на стихове, продължи да ми я разказва на проза и я довърши като приказка, както следва: "Еве, майко, мила майко - рекол той майце си, кога го прашала камо я сестра му, шчо ке я донесеше на първиче - еве каков пешкеш ти пратила моята мила сестра. И на часот изваил чеврето от дисагите, го отвързал и утъркалял сестрина си глава пред майка си. Майка му, ко я видела, си плуснала ръцете и изпишчила: - Шчо й ова, синко, шчо си ми кайдисал? А той йе отгорил: - Хай ти, майко, мила, майко! Та я не сум крив! Ти знайш, я отидоф кай нея со мир и милос, со любов, да а канам на първиче, на вторичин, а таа, кучка, ми напраи превара, ме издаде на мажа си и сакаше да ме погубит: ме напи билка бимбилайка, та ме опи; после ми кладе тежок томбрук на нодзеве и дробен синджир на гърлово, а ръце ми върза со копринени гайтани; и на коньот му даде трева детелина, да ми ядит и три дни болен да ми лежит. Кога дойде Арватин войвода, му се повалила, оти тая, дома седееки, ловчок ми уловила - свойот мили браток - и ме предаде Арватину така вързан да ме погубит. Той дойде да ми земит руса глава. Тогай я му се помолиф да ми я не вземат тува, зашчо кой ке видит, а кой ке не видит, туку да ме отнесит на върв на планина, на рамна рудина, тамо глава да ми земит: кой да видит, и да му завидит; кой да чуят, и да се почудит на негоата юнашчина, оти бил юнак над юнака. Арватин войвода ми се излъга, та ме отнесе на върв на планина, на рамна рудина. Кога изваде сабя, глава да ми земит, я па му се помолиф да ми отпушчит малце деснава ръка, божем за да се прекръста. Па се излъга арватинот и ми отпушчи моя десна ръка. Тогай я си сегнаф в пазува, си извадоф сабя кулаклиа и му преекоф Арватину глава. Седне си сдробиф синджирите, си отвързаф ръце и нодзе и си пойдоф во негойте сараи. Си се качиф на високи диван и йе зедоф главата на моята мила (?!) кучка сестра. Ете ти я, майко, радувай се со неа!...".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.