|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
363. ЮНАК РАНЕН И ГАРВАН
Том 1: Песни
Развила гора, гора зелена
и тревата ми раззеленила,
и дървята ми се раздцутиле.
Сите дървя ми се разцутиле,
едно дърво не се раззелени,
ни се раззелени, ни се разцутило.
На дървото една църна гарвана,
под дървото добър юнак лежит
со девет рани от куршуми ранет,
а десетта в гради с нож убоден!
Тогай му велит църнана гарвана:
- Хай гиди, юнак, ти добър юначе!
Хай ти, юлаче, веке умирай си,
да ти пиям твои църни кърви,
да ти ядам твойе бело месо!
Тогай велит онай добър юнак:
- Е молчи, молчи ти, църна гарвана!
Да не поймам мои лути рани,
та да си вземам тенкава пушка,
да т' изкършам дробните коски,
да т' издребам дробните пера!
Прилеп - Македония.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|