360. МЛАДА СЕКУЛИЦА, СЕКУЛА МАЛЕЧОК, СЕДУМ ПАШИ,
КОРУН КЕСЕДЖИЯ И СЕКУЛИЧИНИ БРАТЯ
ИЛИ НАДМЕННА СЕКУЛОВА ЮНАШЧИНА

Том 1: Песни

Дворье метит млада Секулица,
дворье метит, дробни солдзи ронит!
Я догледа нейзин стари свекор,
наче гърло той да йе сборуват:
- Чуеш ли ме, млада Секулице!
Шчо дворье метиш, дробни солдзи рониш?
Дали ти се сдодеало дворье метеекюм
или ти се сдодеало гости чекаекюм
и мене измет чинеекюм?
Дали дека йе Секула малечок?
Наче гърло невестино да сборуват:
- Чуеш ли ме, стари свекре!
Лели ме прашаш, и я ке ти кажам.
Не ми се сдодеало дворье метеекюм,
нито гости чекаекюм,
нито тебе измет чинеекюм,
нито пак дека йе Секула малечок,
тук ми се нажалило за моите мили бракя,
зашч' откак сум дошла овде,
никак назад не сум се вратила,
ни со бракя мой сум се видела,
нито с моя мила майка!
Тогай наче гърло свекрово да сборуват:
- Чуеш ли ме, моя мила снао!
Зашчо мене ти ми не кажуваш,
ког си била толку ужалана,
да те пушчам да си одиш?
Ай меси си две бели погачи
и наточи две здравици вино,
оседлай си три коньи гьокати
и викни го Секула от игранье,
да промениш и да го накитиш;
промени се и ти, накити се
во твоето невестинско руво!
Го промена Секулица млада,
го промена Секула, го наружи
и сама себе тая се накити,
та явнаа два коня гьокати.
И изпрати стари нейзин свекор,
и изпрати по тийе бели друмои
и начна Ангелине да сборуват:
- Чуеш ли ме, гюзел Ангелино,
Ангелино, моя мила снао!
Ука Секула да ми го поучуваш,
зашчо ушче ми йе аджамия;
немой некой шега да му се подбият,
оти после джуап не мойш да дайш!
Кинисаа по бели друмои,
кинисаа юнак и невеста.
Кога дойдоа тие до полпати,
на друмои бели шатори изразпнати,
а в шатори силна войска изполнето:
в седум шатори седум паши под ниф,
секи паша по седум иляди войска;
Секула го чекаат, Секула да загубат,
гюзел Ангелина да му я попленат.
Наче гърло Ангелинино да сборуват:
- Чуеш ли ме, Секула стопане!
Как да поминиме оваа силна войска?
Да не ни сторат некоя превара!
Наче гърло Секулово да сборуват:
- Чуеш ли ме, хубаа неесто,
хубаа неесто, гюзел Ангелино!
Тепдиль нийе ке си се сториме,
та така нийе да си поминиме!
Поминаа низ таа силна войска,
поминаа, никой не 'и позна
Бог д' убиет Гюра тайнджия!
Той отдалеко 'и виде и 'и позна,
от Секула тепдиль йе изминал,
йе изминал с гюзел Ангелина
Даде глас на седумте паши:
- Шчо стоите, шчо чекате?
Той, шчо йе тепдиль изминал,
той беше Секула с гюзел Ангелина!
Паши се джитнаа по бели друмои
и Секула назад се обдзърна,
каде гледат - силна войска по него търчат!
Ако беше Секула аджамия,
ама кога силна войска виде,
на Секулица нишчо не кажуват,
тук от паул ми задрема
и скоренот от нога го пушчи.
И наче гърло Секулово да сборуват:
- Чуеш ли ме, гюзел Ангелино!
Слези малу ти от коня,
да ми подайш моята скорена,
оти дремка мене ме ватило
и скорен ми от нога паднало!
Та си слезе гюзел Ангелина,
да му подайт неговийот скорен,
и назод тая ми се обдзърнала,
та видела силната войска, кай търчат,
и му велит на Секула:
- Я види, Секула, мили домакине,
силна войска каде по нас търчат!
Наче гърло Секулово да сборуват:
- Ой ти тебе, хубаа неесто,
хубаа неесто, Секулице млада!
Яз по-напред от тебе я видоф,
тебе не ти казаф, да не те уплашам!
Мори чуеш ли ме, хубаа неесто!
Кога ке изваам сабя от ножница,
ти по мене прао коня терай;
кога ке сечам налево, надесно,
и тебе да не те загубам!
Си изваде сабя от ножница
и назад се Секула поврати,
ми посече, брате, сета войска,
сите седум паши живи ваги,
им подсече подзе до колена,
им подсече ръце до рамена
и 'и нареди на бели друмои.
- Ой ти вие, мори, седум паши!
Еве овде на бели друмои
да чекате Секула детенце,
да чекате, кога ке поминит,
да поминит с убаа нееста,
хубаа нееста, гюзел Ангелина,
и Секула да го загубите,
гюзел Ангелина да а поплените!
Па Секула коня си потера,
а со себе убаа нееста.
Кинисаа по бели друмои,
да ми одат кай свойте шуреи.
Ми влегоа во гора зелена.
Тамам по иде стреде во гората,
лель Секула дремка навалило!
Наче гърло Секулово да сборуват:
- Чуеш ли ме, хубаа неесто,
хубаа неесто, моя първа любов!
Еве нийе во гора зелена
нигде чоек на пат не стретофме,
ни по пат да одит, ни назод да идит,
еве дремка мене ме навали.
Запей, мори, една лепа песма,
и я да се малу, бре, разсонам,
една песма малу речоита,
малу речоита, много гласоита!
Наче гърло млада Секулица:
- Чуеш ли ме, Секула стопапе!
Овде ми йе гора арамийска,
овде ми йе Корун кеседжия;
ако запеам песма гласоита,
гора ке задзунит, шума ке попаднит,
па да не чует Корун кеседжия,
да ни сторит некоя превара,
зашчо ми йе с петстотин дружина.
Той ме сакал три години време;
бракя ме даваа, татко и майка не даваа.
Тогай Секула, брате, ми сборуват:
- Мори речи песма, я да се расонам!
Ми запеа гюзел Ангелина:
гора ми задзуни, шума ми попадна
и ми дочу Корун кеседжия,
и ми позна от йе гюзел Ангелина.
Тогай Корун наче да сборуват,
да сборуват на своя дружина:
- Бре чуйте ме, моята дружина!
Ене кай вървит Секула по друмои,
по друмои низ гора зелена,
со себе носит хубаа нееста,
хубаа нееста, гюзел Ангелина;
той ми одит кай своите шуреи.
А кой можит Секула да загубит,
да я пленит гюзел Ангелина?
Я ке го имам първо до мене
и ке му даам големи бакшиши!
Сите глаи ничкум наведоа
Море, натема го едно клето влаше!
Лели тоа ми се наватило:
- Я си можам Секулу оружье да вземам!
Ви идете назорум низ шумари.
Кога ке му оружье изваам,
и тогай глас ке ви прогласам,
да дойдите, жив да го ватиме!
Натема го она клето влаше!
Шчо излезе на бели друмои
и от наул се стори слепо, улогоо,
и се стори криво и килаво!
И Секула помина по друмои.
А Секула дарчок го дарува,
го дарува три жолти дукати.
Бог го убил она клето влаше!
Наче гърло влаше да сборуват:
- Шчо ми даваш три жолти дукати?
А я сум си слепо, улогоо:
немам нодзе, немам ни па ръце,
ни па очи язка да си гледам!
Харно те господ овдеа донесе,
ти от овдеа мене да ме крепиш;
голем себеп на мене ке сториш,
да м' отнесиш кай шчо вода имат -
ак да немам да си ядам,
баре со вода да си се ладам.
И те молам, за име господоо.
озаа добрина мене да ми сториш,
ке ти бидит голема задушбина!
И Секулу му се нажалило,
та на коньот зад себе го кладе.
Наче гърло Ангелинино да сборуват:
- Не кревай го, да н' йе гяолска превара!
А Секула не ми я послуша.
Дупна коня, море, да ми одит,
а зад себе улога ми посит.
Натема го това слепо влаше!
Нель му стори голема превара,
нель му стори гяолска магиа
и Секула на конь ми задрема,
тежка дремка ми го навалила.
И оружье, море, му изваде,
а Секула не ми с'усетило!
Натема го она клето влаше!
Лели тога от коня ми слезе;
тогай влаше глас ми прогласило:
- Търчайте бре, моята дружина,
да г' ватиме живо, бре, Секула -
немат сабя, ни жолти боздуган;
да г' ватиме, да го погубиме,
да му зейме хубаа нееста!
Го дочуя негоата дружиьа
и сите ми на друмой излегле.
Ми търчаа прао кай Секула.
Тогай Секула ми се разсонило.
Кога гледат - лути кеседжии,
кай търчаат, живо да го ватат!
Ко побара сабя Секула - я немат,
ни па сабя, ни жолти боздуган!
Виде юнак, оти не бидуат,
виде не виде - да не го живо ватат!
Сабя немат юнак, да се бранит,
сабя немат, ни жолти боздуган!
Дупна коня юнак, ми побегна,
ми остаи хубаа нееста!
Я зедоа лути кеседжии,
ми я носат кай бела шатора.
Под шатор седит Корун кеседжия.
Тамо ми я носат гюзел Ангелина.
Тамам й приближаа до бела шатора,
тогай Корун много се увесели,
наче гърло Корун да сборуват:
- Мори ела ми, гюзел Ангелино!
Я те сакаф три години време,
гри години с закон да те вземам;
твоята майка и твойот татко,
Ангелино, не ми те даваа;
еве сега с юнасто те зедоф!
Тогай тая Коруну сборуват:
- Тогай нийе не си се зедофме,
ама сега ке си се вземеме!
Постой, Коруне, песма да запеам
на шега на она курвино копиле -
кога не йе вредно нееста да носит,
да не вземат со себе нееста,
оти имат юнак над юнака!
Запеала гюзел Ангелина,
запеала песма ластоечки,
шчо не можат тийе да разберат:
- Ой ти тебе, Секула, стопанине!
Лель ти велеф, от ке ти сторит,
от ке ти сторит гяолска превара?
Оружьето тебе ти го зедоа!
Кога тебе я те променуаф,
сум ти клало во самур калпака,
сум ти клало до три лути стрели.
Симни калпак, стрели да извадиш,
прао тегни под бела шатора,
да го удриш Корун кеседжия!
Симна тога самура калпака,
си изваде до три лути стрели;
криво погледа, а прао ми погоди,
ми го удри Корун кеседжия,
ми го удри чело мегю очи,
обе очи Коруну паднаа.
Тогай дупна коня, кай шатор ми дойде,
гюзел Ангелина сабя му подаде,
му пресече Коруну глава до рамена,
а другите - кого погуби, кой побегна.
Ми го вати живо клето влаше:
- Море, натема те, клето влаше!
Не бидуат от наул слепо, улогоо!
Му подсече нодзе до колена,
му пресече ръце до рамена,
му извърте очи от сглобои,
му извърте негой църни очи,
го изваде па бели друмои:
- Овде бидуат слепо, улогоо -
не со лага, туку навистина;
овде чекай Секула да поминит,
да поминит, превара да му сториш!
Та си зеде Коруноа глава,
си я тури свилени дисаги.
Си киниса юнак по бели друмои,
по себе си зеде хубаа нееста
и си пойде у свои шуреи,
а гюзел Ангелина - у своите бракя.
И пречекаа нейзините бракя,
пречекаа зета и своята сестра.
Вечерот вечера ми вечераа,
и нокьта туа ми нокеваа.
Другийот ден ми се обденило,
гюзел Ангелина настред село пойде,
со своите другачки ми се виде,
ми се виде и ми се здравува.
Девойките хоро ми играат,
танец водит гюзел Ангелина;
а момчаци - кой рипат, кой камен върлат,
а па други ми се борат,
а Секула с децата си играт.
На нейзините бракя драго не им падна,
дека Секула, богме, йе малечок.
От бракя йе еден кай неа биде
и на сестра брат йе йе сборуват:
- Дейди сестро, гюзел Ангелино!
Немой атър тебе да т' останит,
от Секула ке го загубиме!
Тогай сестра на брата сборуват:
- Немой брате, така не сборувай,
да не чует, да не ви загубит!
Тогай брат йе сестре си сборуват:
- Нека дойдит, кога той йе юнак,
нека дойдит, камен да ми върлат!
Ангелина танец ми отпушчи,
си отиде, Секула го викна,
ми го викна Секула от игранье:
- Даль ме чуеш, Секула стопане!
Хайде пойди, камен кай шчо върлаат,
и ти камен, богме да ми върлиш!
Кога камен първин ти ке върлиш,
ти по-назад малу да останиш,
а пак после - колку шчо ке можеш!
Ми отиде камен да ми върлат
и ми върли, назад ми остана;
после, кога върли - не се виде кай отиде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.