356. СТОЯН ДЕЛИА И ЕДРЕНСКИ ПАША

Том 1: Песни

Прошета Стоян делиа
низ тая града Едрене,
потера коня дориа
по тая Узун чаршиа,
та шчо ми юнак помина
край Султан Махмуд джамиа,
оттука прао търнало
пред пашините сараи.
Та шчо ми прао кондиса
на кафената висока,
църно се кафе напило,
по кафе - люта ракиа.
Откак се ракиа напило,
та шчо се Стоян похвалил:
- Яз шчо си имам три добра,
три добра, до три градои:
шчо имам лепа невеста,
по-вредна от град Стамбола;
шчо имам дете Дамянче,
по-вредно от град Солуна;
шчо вяам койньче дориа,
по-вредно от сето Едрене!
Так ми се Стоян похвалил
пред пашините кавази.
Хаир да не сторат кавази,
от кафената станале,
прао на сарай отишле,
на пашата шчо му кажвеет:
- Иль ти си паша в Едрене,
или шчо дошол по-голем?
Допаднал Стоян делиа
на кафената висока,
църно се кафе напило,
по кафе - люта ракиа,
откак се напи ракиа,
тука се много похвали:
Стоян ми имал три добра,
три добра, до три градои:
шчо имал лепа невеста,
по-вредна от град Стамбола;
шчо имал дете Дамянче,
по-вредно от град Солуна;
шчо виат койньче дориа,
по-вредно от сето Едрене.
Како му вака казале,
пашата ми се разлютил.
От шчо се много разлютил,
кавази в час 'и вратило:
- Слушайте, силни кавази!
Пак назад да си одите
на кафената висока,
да м' го викате Стояна!
Хойдоа силни кавази,
на кафе ми се качиа
и на Стояна рекоа:
- Стани си, Стоян делиа,
бъргу: те викат пашата!
Юнак им Стоян говорит:
- Слушайте, двайца кавази
от паша шчо сте пратени!
Яз сега не идам на сарай,
дур не се овде наручам.
Бъргуте назад поидите,
на паша да му кажите,
от како ке се наручам,
ке вяхнам койньче дориа,
сам ке си дойда на сарай.
Кога им вака сборвеше,
кавази ми се вратиле;
повтур кавази сборвеет,
на пашата му велеет:
- Аль ти си паша в Едрене,
иль имат други по-голем?
Стоян не сакат да знаит!
Стояна си го викафме,
Стоян на сарай не идит,
дур не се юнак наручат;
от како ке се наручат,
ке вяхнит койньче дориа,
сам ке си дойдит на сарай.
Юнак се Стоян наручал,
вяхнал си койньче дориа,
пойде си прао на сарай.
На диван ми се качило
и пред паша ми излегло.
Тогай му паша говорит:
- Ей гиди, Стоян делиа!
Два пъти сум те викало,
ти не си идеш на сарай -
Стоян делиа говорит:
- Слушай ти, паша едренски!
Туку шчо беф си седнало
малу леб да си поядам,
тога втасаа кавази,
да ме викает на сарай
и тога яз им наръчаф,
за да ти тебе кажеет,
от сам ке дойда на сарай.
Кога ми Стоян сборвеше,
пашата ми се чудеше,
дека му Стоян сборвеше,
хич гайле шчо му немаше.
Тогай му велит пашата:
- Хай гиди, Стоян делиа!
Що си се толку похвалил
ти шчо си имал три добра,
три добра, до три градои;
шчо с' имал лепа невеста,
по-вредна от град Стамбола;
НО шчо с' имал дете Дамянче,
по-вредно от град Солуна;
а шчо си вяал койньче дориа
по-вредно от сето Едрене?
Юнак си Стоян говорит:
- Како се, паша, похвалиф,
и така имам вистина,
хич нешчо не сум измамил!
Ако ме, паша, не вервиш,
хайде се облог фатиме:
силен да аскер донесиш
на тая мера широка,
силен да юруш сториме;
ако ме аскер надминит,
халал да ти се три добра;
ако го аскер надминам,
да ми аризаш сарайот!
Кога му вака сборвеше,
паша се каиль сторило
и на Стояна говорит:
- Слушай ти, Стоян делиа!
Да не ме мене измамиш!
- Хай гиди, паша едренски!
Стоян те тебе не мамит,
тук ти да не ме измамиш!
Поеля да ми поеляш
сите хатлии да дойдат,
па юруш ке си търчаме.
Како ми облог сториа,
двата ми на сбор стояле;
рано на ютро станале;
хатлии шчо ми дойдоа,
мерата я наполнаа.
Кблку си аскер дойдоа,
ето го Стоян довтаса.
Паша на сеир излезе,
зелен си чадър курдиса,
от чадър ми се пулеше.
Тогай си коньи пушчиле.
Стоян малу си койньче дупнало,
аскерот си го разцепил;
ушче го малу подгибна,
сийот си аскер остави;
ушч' мало шчо го подгибна,
край чадър шчо ми втасало.
Пашата шчо му сборвеше
и на Стояна велеше:
- Хай гиди, Стоян делиа!
Халал да ти се три добра,
три добра, до три градои!
Джаба да ти йе сарайот;
сарайот да си кердосаш
со тая лепа невеста
и со све дете Дамянче!
Да ти йе живо койньчето;
това ти образ обели,
хатлии шчо ми надели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.