352. МАРКО КРАЛЕ, ОРАЧ, МАРКОИЦА И ТУРЧИН ШЕМШУЛА
ИЛИ МАРКОЙЧИНА НЕВЕРНОСТ И НАКАЗАНИЕ

Том 1: Песни

Орач орат во гора зелена,
песма пеит мошне гласоита:
- Му се чудам Маркое от Прилепа:
чуму му йе Маркое юнашчина,
юнашчина и пуста кралешчина,
ко му любат млада Маркоица,
ко м' я любит Шемшула турчина?
Идет Марко от гора зелена.
Марко орач ке ми го послушат.
Ми се ногу Марко насърдило,
а до полу боздуган изтъргнало,
да му земит глаа до рамена.
На час Марко пишман се сторило,
малу Марко ми се подумало
да си орач арио разопитат
даль маменье, даль йе навестина.
А боздуган назад си вратило,
та си биде къде орач орат,
и на орач Марко му говорит:
- Добро ютро, незнаен побратим!
- Дай бог добро, незнаен делио!
- А шчо олку си се разпеало
оваа песма ногу гласоита,
гласоита, ногу разборита?
Дали ти йе нива ногу родоита,
а волои, ногу юнакои?
- А ей гиди, незнаен делио!
И нива ми йе ногу родоита,
и волои ногу уячени,
ама и се чудам с Марка от Прилепа:
зошчо му йе пуста юнашчина,
зошчо му йе и негоа кралешчина,
ко му я любат млада Маркоица,
ко му я любит Шемшула турчина!
И си пея, и ногу се чуда!
Тога Марко пътот си търгнало,
пътот търгна, дома да си ходит.
Та си влезе во свои дворои,
та си седна на бела камена,
кърших ръце от бели колена,
и си кършиг, дробни солдзи ронит!
Та ми слезе млада Маркоица,
и му велит Кралевике Марко:
- А ей гиди, Марко, мили стопане!
А зошчо олку си се ужаляло?
Шчо си кършиш ръце от колена?
- А ей гиди, млада Маркоице!
Како да н' су ногу ужаляно:
дойде ангел мене от небеси,
мене право шчо ми доказало,
ушче три дни ке су живеало!
Тук да месиш до трине погачи,
да наточиш три здравици вино,
да 'и викаш мои девет шурои
и да викаш старего Секула,
и да викаш (...).
да 'и викаш, да се опростиме!
Бог я убил млада Маркоица!
Шчо ми стана ногу насмеяна,
си запретна поли и ръкаи,
та ми меси три бели погачи
и наточи три здравици вино.
Ама нейзе хатар й останало,
зашчо не йе рече за Шемшула турчина.
Тога тая нему насменала:
- Аль ке викаш деветне шурои
и ке викаш старего Секула,
и ке викаш (...)
не ке викаш Шемшула турчина?
Шчо йе велит Кралевике Марко:
- Повикай го и Шемшула турчина.
Ми го вика старего Секула,
и 'и вика до деветне братя
и ми вика (...).
Поминала часта, заминала.
Та ми ойде у Шемшула турчина.
Тамо ми се ногу забаила.
Дури тая назад да се вратит,
часот втаса нейзините братя,
бъргу втаса старего Секула
и пред неа дома йе дойдоа.
Марко изтъргна шарена дульбиа,
та ми пулит по бели друмои.
Ето ми я млада Маркоица,
а за ръка с Шемшула турчина.
Тие пътем двайца се гушкает,
се гушкает, ногу се любеет.
И довика нейзините братя,
та им велит:
- Я на ви я шарена дульбиа,
популите по бели друмои,
да видите ваша мила сестра,
къде идит с Шемшула турчина!
Сите девет дульбиа зедоа,
сите ми я неа популия.
Тога Марко та шчо им велеше:
- Не в' су викал, за да се простиме,
от за три дни ке су починело,
вй су викал ова да видите!
Зашчо ми йе мене юнашчина,
юнашчина и пуста кралешчина,
ко да а любат моя Маркоица,
да а любит Шемшула турчина!
Братя сестра си я пречекаа,
братя сестра си я предзвониа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.