347. ЯНКУЛА БЕЗГРИЖНИК И НИГРИТ ЮНАК

Том 1: Песни

Ей, Енкула, млад Енкула!
Млад Енкула безгрижникот
нема грижа, ни кахъра,
ни за дома, ни за къща,
ни за негва първа люба,
първа люба с мъжко дете,
ни за негва стара майка,
сад си оде, емо шете
горе, долу низ горите,
низ горите, планините,
низ горите лова лове.
Та йотишел в честа гора,
в честа гора Богданова,
Богданова, Минданова,
лов да лове диви пилци,
диви пилци, еребици.
Три дни одил, три дни шетал,
нишчо лова не изловил -
изловил е два елена,
два елена, две кошути
и две горски еребици
ни сус негво буйно коне,
ни сус негва боздугана,
ни сус негва бърза коня,
салде с негва юнашчина,
юнашчина, бързотиа.
Ги закара йон пред него
и киниса да си оде,
да си оде къде дома.
Кога дойде до сред пъкьот,
кога слуше, в нихно село
тъпане чукат, свирки свират.
По пъкь оде и си мисле,
сам на себе си говоре:
- Варай, боже, мили боже!
Шчо са тиа в нашто село,
тъпане чукат, свирки свират?
Дал са тиа гечкенджии,
гечкенджии, бозгунджии,
иль е дошел силен паша?
Кога дойде край селото,
догледа си малки деца,
малки деца, телчарчина,
телчарчина, гъскарчина,
та им веле, ем говоре:
- Ей, бре, деца телчарчина,
телчарчина, гъскарчина!
Шчо са тиа в пашто село?
Дал са тиа гечкенджии,
гечкенджии, бозгунджии,
иль е дошел силен паша?
Шчо тъпане чукат и свирки свират?
А они велат, ем говорат:
- Ей Енкула, млад Енкула!
Не са тиа гечкенджии,
гечкенджии, бозгунджии,
ни е дошел силен паша,
тук е дошел Нигрит юнак,
Нигрит юнак, твой пубратим,
да ти земе първа люба,
първа люба с мъжко дете!
Кога дойде край портите,
кога гледе тежки порти,
тежки порти разтворени,
рамни двори напълнени -
се сватове и кумове!
Кога влезе в рамни двори,
сви сватове диван му станаа
и надоло погледнаа.
Догледа го Нигрит юнак,
па колена коленичи
и зафати да си плаче.
Тугай веле млад Енкула,
тугай веле, ем говоре:
- Е, бре, Нигрит, Нигрит юнак.
Нигрит юнак, мой пубратим!
Молчи, молчи, нимой плачи!
Езе неа ки га дадех:
шчо ки беше на ябанджиа,
нека биде на пубратим!
Кога влезе дома в къщи,
ка го виде първа люба,
разхвърли си бели кърпи,
бели кърпи от главата,
та зафати да си плаче.
А йон й веле, ем говоре:
- Барай, любо, първа любо!
Нимой плачи, нимой жали,
нема кабиль - ки те дадум!
Послушай, любо, шчо ки речум,
слушай, слушай и пуметай.
По пъкь има три дервента.
Ка ки одиш на първниут,
ти там, любо, да се свалиш
и менека да почекиш.
Езе тамо ки си дойдум
н на Нигрит ки му кажум
как се зиме първа люба,
първа люба от пубратим!
Ак не дойдум на първнийут,
ка ки одиш на вторийут,
ти пак тамо да се свалиш
и на мене да почекиш.
Ако й тамо не си дойдам,
ка ке пойдиш на третийут,
ти там мене да почекиш,
езе, любе, ки си дойдум!
Та га фати за ръката,
та га носи при сватове.
при сватове, при кумове,
та га даде на Нигрит юнак.
Сватовето навенаха,
навенаха бързи коньи
и търнаха да си одат.
Млад Енкула ги изпрати,
ги изпрати вънка от селото
и се върна право дома;
право тегли на конярница.
Кога гледе конярница,
конярница прекована,
буйно копье сосдробено,
остра сабя соскършена!
Низ дворове млад Енкула
низ дворове ми се шете,
и сам на себе си говоре:
- Първа люба ми отиде!
Догледа го стара майка,
га му веле, ем говоре:
- Варай, сино, мили синко!
Шчо се шеташ горе-долу,
горе-долу по дворове?
Шчо не одиш па дервенте?
Първа люба ти отиде,
първа люба с мъжко дете!
Тугай веле млад Енкула:
- Варай, мале, стара мале!
Койнарница подкована,
буйно копе сосдробено,
остра сабя соскършена!
Сега не знам шчо да чинам.
Тугай веле стара майка:
- Варай, сино, мили синко!
Ти си имаш кобилица,
кобилица, азатица
в честа гора Богданова,
Богданова, Минданова.
Оди, сино, да га фатиш,
за да одиш на дервенте,
да си вземеш първа любна,
първна любна с мъжко дете!
Послуша га млад Енкула,
та си пойде в честа гора,
в честа гора Богданова,
Богданова, Минданова,
та си фати кобилица,
кобилица, азатица
и киниса да си оде,
да си оде на дервенте.
Ки го стрете негов шура,
та му веле, ем говоре:
- Варай, зето, млад Енкула!
Шчо си венал гола койня,
като гола дервишина?
Тугай веле млад Енкула:
- Варай, шура, мили шура!
Нимой пити, да ти кажум.
Нигрит юнак, мой пубратим,
ми га узел първна люба,
моя люба, твоя сестра,
су се нейно мъжко дете!
Ез й речех да ме чеке,
да ме чеке на дервенте.
Шчо да чинам, как да чинам,
койнарница подкована,
буйно копе сосдробено,
остра сабя соскършена!
Ах, шчо беше негов шура,
та му даде оружьето!
Оружи се млад Енкула,
оружи си й кубилица,
кубилица, азатица
и киниса да си оде,
да си оде на дервенте.
Ах, шчо беше първна люба!
Ка си дойде па първн дервент,
тамо йона се свалила,
мало-фного почикала,
почикала първна люба.
Кога дошла на вторийут,
и там йона се свалила,
мало-фного пак чикала,
млад Енкула па не дошел.
Кога дошла па третиут,
тамка йона се свалила.
горе-долу ми се шете,
първа люба ми се чеке.
Кога гледе по пътища,
по пътишча, по друмишча
темна мъгла попаднала!
Не е било темна мъгла,
тук се били праховето,
шчо дигала кобилица,
кобилица, азатица.
Довтаса си млад Енкула,
извади си остра сабя,
та зафати да си коле
и налево, и надесно,
се сватове и кумове.
Си го фати Нигрит юнак,
отсече му ръце от лактите
и нодзето до колена,
изкара му черни йочи,
черни йочи от главата
и му даде едно тахче,
та му веле и говоре:
- На ти, Нигрит, това тахче,
да си седиш на дервенте,
да си просиш и казуваш
как се зиме първна люба,
първна люба от пубратим!
Та си взема първна люба,
първна люба с мъжко дете,
отиде си право дома.
Дури не е било,
не се и славило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.