344. ДЕРВИШЧЕ (МАРКОВО ДЕТЕ) И МАРКО

Том 1: Песни

Се откраднало малко детенце
се откраднало от златна колебка;
откраднали го три голи дервиши,
та го отнесли во дервишка земя
Тамо растело дете, порастело,
се чинило харен юнак на девет годиин.
Тогай му велят голите дервиши:
- Хайде, дете, да си ходиш,
да си ходиш во твоята,
во твоята мирна земя!
Та му дали дервишки кабур во ръцето
и дервишка хърка на рамото
и му велят: - Хайде да си ходиш,
да си ходиш в твоята мирна земя.
Твойот татко е Кралевик Марко,
твойта майка млада Маркоица!
Оттам стана голото дервишче
по джамии милос да си просе,
от джамиа на джамиа оде,
от теке на теке просе,
турски се клане, каурски се моле:
- Варай, боже, мили боже!
Даль ке найдам мойта мирна земя,
мойот тейко, Кралевике Марко,
мойта майка, млада Маркоица?
Дойде дете до сред пъкьот.
На пъкь найде една студна вода,
студна вода, две сенки дебели,
вода се напи, под сенка си седна
и на господ му се помоли:
- Даль ке найдам, боже, мойта мирна земя,
мойот тейко, Кралевике Марко,
мойта майка, млада Маркоица?
Там, дек седе голото дервишче,
там, дек седе и богу се моле,
ми се здаде един добър юнак,
на страна носе кървава кълъчка.
Тогай веле добър юнак,
добър юнак, Крале Марко:
- Варай, боже, мили боже!
Девет години шетам по дервишка земя,
дервишето ги бъркам по земята,
а они биле на земята!
Да отиде добър юнак под сенката
и му рече на голото дервишче:
- Е бре, дете, ти голо дервишче!
Шчо ми седиш и солдзи ми рониш?
Тогай рече голото дервишче:
- Е бре, юнак, незнаен делиа!
Ез си бъркам мойта мирна земя,
мойот тейко Марко, димни Марко,
мойта майка, млада Маркоица!
Ка го дочу Кралевике Марко,
на дервишче веле и говоре:
- Хайде малце да се побориме,
да видиме кой юнак к' излезе.
И дервишче каиль се чинило,
излезеа па мейдан, да се борат;
ка се фатиа они да се борат,
от утрина до пладнина
пи юнак паждина, ни дервишче.
Тогай рече Кралевике Марко:
- Езе шетах до девет години,
езе шетах по дервишка земя,
нийде юнак не найдех как тебе!
Тогай рече голото дервишче:
- Ез съм Марково дете, Енкула.
Мен ме открадеа от златна колебка,
ме открадеа три голи дервиши,
ме ноеиа во дервишка земя.
Там растех до девет години.
Сега ме пушчиа голите дервише
да си одам на моята мирна земя,
ми дадеа дервишка кабура во ръцето,
ми дадеа дервишка хърка на страната.
Оттам станах, та си пойдех.
От джамиа на джамиа,
от теке на теке турски се клаиах,
турски се кланах, каурски се молих:
- Варай, боже, мили боже!
Даль ке найдам мойта мирна земя,
мойот тейко, Кралевике Марко,
мойта майка, млада Маркоица?
Тогай рече Марко, димни Марко:
Ти си, сину, Енкула детенце!
Прегърна го, целива го и му рече:
- Толко ходих по дервишка земя,
ши' дервиши обидех,
като тебе нигде не найдех!
Тогай го зе Марко, димни Марко,
си го хвърли на зад коня,
си г' отнесе дури дома
и си викна на млада Маркоица:
- Ела, Маркоице, си го найдех наш Енкула!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.