340. МАРКО ПОГУБВА ТРИ ЦЪРНИ АРАПИ
И ОТПУШЧА ТРИ СИНДЖИРИ РОБЬЕ

Том 1: Песни

На любов веле и говоре Крали Марко:
- Да оседле пеливана коня,
да си одам на мал манастир,
да си слушам лепа литургиа,
ка ке велят попове, гякове.
Тогай веле тенка Ангелина:
- Първа любов, Марко господару!
Ка ке оседлям коня пеливана,
да ти копчам сабя днмишкиа
и позлатено оружье?
Он па веле, веле и говоре:
- Не ке одам войска да воювам
иль дженк да курдисам,
тук ке одам на мал манастир,
ке си слушам лепа литургиа.
Нахрани га пеливана коня
и га напои со три ведра вино,
го оседли пеливана коня
и скришом сабя му га клала:
подигнала кавана, чувана,
та му сабя закопчила -
димишкиа девет педи,
с дванаесет безценни каменя,
сос дванайсет огледала.
Стана Марко рано ув неделя
и се хвърли върз бързата коня,
ми киниса по бели друмове.
Ка отиде Марко до стрет пъкьот,
ке го стретат три църни арапе,
шчо ми носат три синджира робе:
един синджир се малки девойки,
втори синджир се добри юнаци,
трети синджир се млади невести!
Ка 'о видеа Марка три синджире,
тйе сите ми се разплакаа!
А на Марка грех му е паднало,
та им веле на църни арапе:
- Ви се молям, три църни арапе,
изпушчейте от синджира робе.
Тогай велят три църни арапе:
- Ходи си, Марко, къде си кинисал,
да не те фатиме в синджир да те кладеме,
та да теглиш три синджири робе!
Тогай на Марко жаль му е паднало!
Побъркал си сабя димишкиа,
сабя димишкиа, копе позлатено,
побъркал си, туку си не нашел!
Тогай си веле Крали Марко:
- Харно ми велеше моя господарка!
Та рипна Марко от коньот на земя,
та закачи Марко един мали камен,
малу-фногу, триста оки тежок.
Тамин чине с камен да се бие.
Тогай висна пеливана коня,
и виснала, и просборувала:
- Нимой, Марко, ти луда делио,
ним се бий со студени камен,
тук се хвърли на моята гърба,
да подигни кавана, чувана,
да си видиш сабя димишкиа -
девет педи, двапайсет безценни каменя
та со неа бельки хунер ко чиниш!
Та послуша пеливана коня,
та се хвърли на коня на гърбя,
да поднгна кавана, чувана,
да помъкна сабя димишкиа.
Ка го видеа църните арапе,
тригодишна треска ми 'и втресе.
Скоро, скоро арапи се повъркаа,
отъргнаа нихни остри сабьи,
махнаа арапе со три остри сабьи,
за да му пресечат тънка половина.
А Маркова коня, добра хунерджиа,
она легна долу, на колена -
изтечеа трите остри сабьи,
изтечеа над Маркова глава,
малу-фногу, два саата место.
Па скоро арапе си се поваркаа,
изтъргнаа нихни бойни копя;
со них тие сакат да го удрат.
Па изтечеа буйните им копя,
изтечеа над Маркова глава.
Тогай викна Крали Марко:
- Гледайте вака, три църни арапе:
ни махнувам, ни хвърлювам,
на бегане ке ве стигнам!
Страх им падна на църни арапе,
изпушчиа арапе да бегат.
Пушчи Марко по них да ги гоне,
и достигна Кралевике Марко.
Ка ги стигна, со сабята махна,
до три църни глави им пресече.
Се повърна надзъде, сдроби три синджире
и робето Марко ги изпушчи.
Да им веле, ем говоре:
- Хайде сега, моми и юнаци,
и вие, се млади невести!
Кой отдек е, нека си отиде!
Един синджир нек ми е за света неделя,
втори синджир за Марково здраве,
трети синджир за коньово здраве!
Па си вена пеливана коня,
си отиде на мал манастир,
па си слуша лепа литургиа,
ка речеа попове, гякове.
Ка си свърши лепа литургиа,
си ги викна попове, гякове,
се дувува Кралевике Марко,
се дувува и се си приказа,
шчо юнер чинил - арапе погубил, -
дали харно чинил, или лошо.
Тогай велят попове, гякове:
- Голем хаир, Марко, си чинил!
Дури не е било, не би се славило!
Амин, боже, за фногу години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.