34. СТОЯНОВО ИЗПОВЕДАНЬЕ

Том 1: Песни

Стояновата майчица
на Стояна му думаше:
- Стоене, синко Стоене,
що тъй на Бога прегреши,
прегреши, още согреши?
Девет години как лежиш,
девет постели изгнои,
още, Стояне, не ставаш!
Стоян майци си думаше:
- Майчице, стара мащехо!
Като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя;
ти стани, мамо, духовник,
греховете да с' изповедам.
Знаеш ли, мамо льо, повниш,
когато беше кишата,
подир кишата сушата,
подир сушата зла зима,
зла зима, гладна година?
Ний бехме, мамо, овчаре,
та ни овцете измори
с празни си ръце остахме,
другарете ми думаха:
"Стоене, млада кехайо!
Като ни бе млада кехая,
стани ни млада войвода,
туй лето да си походим,
овцето да си спечелим!"
Азе са, мамо, отказвах,
но нямах какво да правя;
станах им млада войвода.
Като се, мамо, сдумахме
на великия четвъртък
и вера, клетва сторихме -
когото срещнем и стигнем,
жив да го не оставим.
Като си из гора вървехме,
на третий ден, на Великден,
добра си среща срещнахме -
на път си сватба срещнахме,
напред сватбата вървеха
кумове старосватове,
най-напред кума вървеше;
сичките, майко, почерпа,
за мене няма да пия.
Е че сватбата помина.
другарете ми думаха:
"Стояне, млада войвода!
Сладко ли беше виното
от кумовата бъклица?"
Аз ме гнева догневе,
а че назад се повърнах,
та си сватбата пристигнах,
извадих сабя френгия.
че се на лево завъртех,
догде на десно обърнах,
саде булката остана,
булката и младоженикът.
А че ги, мамо, заведох
в пусти ми гори дълбоки,
дълбоки, още усои;
а че ги вързах, майно льо,
от едно дърво два брата,
сос ръка да се не стигат,
сос очи да се не виждат,
сос дума да си продумват;
и ги вързани оставих,
и щех да се върна, майно льо,
подир ми девет дена,
не се върнах, майно льо,
подир ми девет дена,
но се върнах, майно льо,
подир ми девет години.
Като си от там минахме,
на другарите аз казах:
"Дружина верна, сговорна!
Постойте и почакайте,
тука бех хора оставил,
да видя какво станаха!"
Като на место отидох,
като местото погледнах,
та що да видя, майно льо?
Дето е бил младоженикът,
желта е дулья израсла,
желти й дульи родила;
дето е била момата,
винена лоза израсла,
червено грозде родила.
Аз си, мамо льо, посегнах,
да си от грозде откъсна,
от грозде и от дульите.
Другарете ми думаха:
"Стояне, млади войвода!
Не си късай от гроздето,
от гроздето и от дульите,
това й грозде хаталия!"
Аз ги, мамо, не послушах,
та си от грозде огкъснах,
от грозде и от дульите!
И щом си ръка протегнах,
от лакът ръка изсъхна!
Стояну мама думаше:
- Стояне, олум, Стояне!
Девет години как лежиш
и йоще девет да лежиш,
сос стълба в гърне да влезваш,
сос сламки да се потпираш,
през игла да се препъхваш!
Не знаеш ли, синко, не повниш,
че тая беше сестра ти,
сестра ти и йоще зет ти?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.