338. ДОЙЧИНИЦА ПОГУБВА ТРИСТА ДУШИ ЕНИЧЕРИ,
ТА ОСВОБОЖДАВА ДОЙЧИНА ОТ РЪЦЕТЕ ИМ

Том 1: Песни

- Дойчинице, милна снахо!
Да дека е Дойчин юнак?
Дека ходе, дека шете?
Тогай веле Дойчиница:
- Варай, браче, Крале Марко!
Не го знаям Дойчин юнак
дека ходе, дека шете.
Сношчи ми е книга дошло
от тоя ми Дойчин юнак,
Дойчин юнак, твой пубратим,
твой пубратим, моа любов.
Него вино не го аресало,
ни в Солунско, ни в Кълкъшко,
ни в Кълкъшко, ни Дорянско,
тук го вино аресало,
аресало, бендисало
в Горне Скопе, ув Качани.
Там прекупил девет бочви,
девет бочви благо вино,
сос ракиа дури десет;
да е седнал да ги пие.
Да е изпил в три недели,
в три недели осъм бочви.
Дочули го, разбрали го
силни турци еничери,
скопанските копалина;
тежка беда му хвърлили,
оти задрал Дойчин юнак,
оти задрал турска мома,
еничерска посестрима!
Сос помамка го фатили,
ув железа го вковали:
дребен синджир на гърлото,
букагите на нддзето,
белезийте на ръцето;
ув зандана го хвърлили.
Ке го носат на град Стамбол,
тамо него да загубат -
кой да виде, да завиде,
кой да чуе, да се чуде,
от за моме ке загине!
Оттук него ке поминат,
по тоя ми Стамбол йолу.
И в книгата запишано:
"Фногу здраве и кланане
на моата първна любов,
първа любов Ангелина!
Нек се млада, бре, промене
в чисто рухо делибашко:
да облече кошулята,
кошулята пандзирлиа,
шчо н' я фашча остра сабя;
да опаше колак сабя,
шчо пресече камен и мрамора,
и да вене бърза коня,
бърза коня, шескрилата,
шчо прелете кали високи;
да излезе от град вонка,
край тоя ми Стамбол йолу,
оти мене ки поминат
триста души йеничаре,
мене, младо, да откине!"
Тогай веле Дойчиница:
- Варай, браче, Крали Марко!
Не си ходам - ка е чинил, нека найде.
Даль немаше вино за пиене,
иль немаше любов за любене!
Тогай веле Крали Марко:
- Ходи, снахо, ходи, море!
Таков юнак редко биве,
редко биве спроти тебе -
Послуша го Дойчиница,
премени се, нареди се
в чисто рухо делибашко:
да йоблече кошулята,
кошулята пандзирлиа,
шчо н' я фашча остра сабя;
ем опаша колак сабя,
шчо пресече камен и мрамора.
Да вена си бърза коня,
бърза коня шескрилата,
шчо прелете кали високи.
Да киниса низ град Солун,
низ солунските сокаци:
къд помине, калдърмите дробе,
от калдърми син огин излеве,
конь сос глава кепенци соборе;
какь се млада провикнуве,
дури градот занишуве.
Да излезе от град вонка,
край тоя ми Стамбол йолу.
Тамо коня разигруве,
разигруве, разгледуве,
тук нагоре, тук надолу.
Догледа ги дека идат
триста души еничаре,
дек го носат Дойчин юнак
вързан, кован ув железа,
хем подкован под конята!
Ка ги виде Дойчиница,
женско сърце разлюти се,
помъкна си остра сабя
и развърте налево надесно,
та погуби триста души,
триста души еничаре.
Го заводе на Дойчин юнак,
да го носе ув град Скопе,
во град Скопе, вов Качани.
Телял кладе во град Скопе,
да пите, да саке, да се науче
даль наистина залюбил турска мома,
еничерска посестрима!
Ако е наистина да залюбил,
сама она да го загубе!
Ка питала, ка сакала,
се научила, от сос помамка го фатили,
ифтириа му фърлили.
Та си седнали двуицата
и та бочва си га изпили.
Сетне го променала Дойчина,
го качила на конята
и пред него кинисала
като горска еребица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.