336. СТОЯН, СТАНА НЕВЕСТА И КОРУН КЕСЕДЖИЯ

Том 1: Песни

Низ гора Стоян шеташе
со Стана, лепа невеста.
Лоша го дремка навали,
от коня Стоян ке паднит.
Стоян Стане йе говорит:
- Стано ле, лепа невесто!
Попей ми песма гласовна,
гласовна и разборита,
дремкава да ми поминит!
Стана Стояну говорит:
- Стояне, ти първа любов!
Како да песма попеям,
гласовна и разборита:
да не ме мене дочуят
той Корун, той кеседжия;
три години ме питало,
мене ме майка не даде;
той ми йе мошне разлютен,
да не ме мене пограбит?
Стоян Стане йе говорит:
- Стано ле, лепа невесто!
Попей си, гайле немай си.
Кога ми гласом викнала,
лися от гора паднаа;
кога ми нефез вземаше,
древята се поклонвеа.
Корун йе Стана дочуло;
Корун на дружина говорит:
- Кой ми йе кадър и вреден,
Стана да ми я пограбит,
голем му пешкеш фешчаам:
до три тоари карагрош.
Сите се в земи пулеа,
никому око не фашчат.
Бог ми го убил, погубил,
бре, она жолто еврейче,
Коруну шчо му велеше:
- Шчо фети, дали ми дааш
ти, Стана да ти я пограбам,
Стояна да си го слечам,
ко жена да го напраам?
Корун му нему велеше:
- Шчо фешчаам, яз ти давам:
до три тоари карагрош.
Бог ми го убил еврейче,
шчо ми се стори улогар,
на бели друмои излезе,
къй шчо ке Стоян поминит
со Стана, лепа невеста.
Улогар ми го пречека,
Стояну му се молеше:
- Жити господа, дарви ме,
жити таткоо душа, майчина,
оти сум улог, без нодзе!
Стоян му дукат изваде,
от коня Стоян ми слезе,
дукат го дарва улогар.
Улогар ми го молитвит:
- Шчо сърце тебе сакало,
то бог ти тебе дарувал:
за себеп си бил създаден,
за себеп и за задуша!
Уш' едно добро стори ми -
хвърли ме на конь зад себе,
извай ме на друдзи друмишча
и тамо да си попросам!
Стояну му се нажали,
ке ми го качит на коня.
Стана невеста му велит:
- Не вземай улог со тебе,
улогар не йе хаирлия!
Стоян я Стана не слушат,
тук си го качи зад себе.
Дури по път ми одеа,
улог оружиа м' исече,
по пътот му 'и хвърляше;
как жена ми го напраи!
На друдзи друмои втасаа;
хвърли с' от коня улогар.
колку шчо можит, ми викна:
- Кам си от негде, Коруне?
Стоян как жена йе сторен!
На часот Корун втасало
со сто й пендесет момчина,
Стояна ми го фатиа,
Стана невеста зедоа!
Оружье Стоян побара;
оружье ми го немаше.
Стоян се назад вратило,
оружье да ми побарат.
Стана Коруну велеше:
- Коруне, ти първа севда!
Яз тебе сум те сакала,
мене ме майка не даде!
Шчо сърце тебе ти сакат,
тоо господ тебе да дадит,
ти, шчо ме зеде от него;
яз него си го не сакам,
векоф го църно поминаф!
Д' ойме на лепи манастир
заедно, да се венчаме,
без закон да н' се любиме.
Пушчи го жолто еврейче,
Стояну да му доречит
наместо Стана невеста
да си извадит самара,
да помирисат от него!
Отиде жолто еврейче,
Стояну така му рече.
Самар от коня изваде,
стелята да я мирисат
наместо киска босильок.
Не найде киска босильок,
найде ми сабя сдиплена,
до седум дипли диплена:
древя, каменя сечеше
и пак не се разбервеше,
от сечит древя, каменя.
Назад се Стоян вратило,
ойде во лепи манастир.
Тога я Стана венчаа.
Коруна ми го пресече;
еврейче ми го фатило:
очи еврейчу изваде,
ръцете му 'и пресече,
дукат му кладе на чело -
кой ке поминит, да г' дарвит,
да ми го дарвит еврейче!
Стана невеста си зеде,
со неа ми се кердоса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.