334. БОЛЕН ДОЙЧИН НАКАЗВА НЕВЕРНАТА СИ ЖЕНА,
ЧЕ ПРИ ЖИВОТА МУ ПОЖЕЛАЛА ДА СЕ ОМЪЖИ ЗА ДРУГ МЪЖ

Том 1: Песни

Болен лежит Дойчин добър юнак.
Ми йе лежал деветна година,
ми изкинал деветне постели,
низ коски му трева изникнала!
Та ми дошле китени сватои
да я вземат млада Дойчиница;
се скачиле на високи диван,
ми ставиле лепана трапеза.
Йе говорит Дойчин добър юнак:
- Хайде мори, Дойчинице млада!
Почуй мене сега от никогаш:
качи мене на високи диван,
да си видам мойте мили братя,
девет годин шчо не сум 'и видел!
Си го почу млада Дойчиница,
си го качи на високи диван,
та си седна на лепа трапеза.
Йе говорит Дойчин добър юнак:
- Хайде мори, Дойчинице млада!
Почуй мене сега от никогаш:
подай мене чаша деверница,
да послужам китени сватои!
Му подаде чаша деверница,
да послужит китени сватои.
Се редиа свите наоколу,
ред му дойде младому Дойчину.
Ушче Дойчин с ръка я не фатил,
сама чаша му се изтурила.
Пак йе рече Дойчин добър юнак:
- Хайде море, Дойчинице млада!
Почуй мене сега от никогаш:
подай мене сабя н' отворена,
н' отворена деветна година!
Се измами млада Дойчиница,
му подаде сабя н' отворена.
Се редиа сите наоколу,
никой сабя не ми я отвори.
Ред му дойде младому Дойчину.
Уш' со ръка Дойчин я не фатил,
сама сабя му се отворила!
Тога викна Дойчин добър юнак:
- Хайде море, китени сватои,
да си ойте, откъде сте дошле;
не в' я давам млада Дойчиница!
Си ойдоа китени сватои.
Та ми викна Дойчин добър юнак:
- Хайде море, църна арапино,
да ми одиш на нова пазара,
да ми вземеш триста лакти платно;
и да вземеш смола и катрана,
да натопиш триста лакти платно,
да завияш млада Дойчиница;
та да вземеш една гламна огън,
да запалиш млада Дойчиница!
Та си биде на нова пазара,
та си зеде триста лакти платно;
и си зеде смола и катрана,
си натопи триста лакти платно,
си я зави млада Дойчиница;
та си зеде една гламна огън,
си запали млада Дойчиница!
Горе, горе, дури ми изгоре!
Кога дойде до църните очи,
проговори млада Дойчиница:
- Хайде море, Дойчин добър юнак!
Не ти йе жаль за църните очи?
Отговори Дойчин добър юнак:
- Гори, гори, бре стара вешчице!
Ти се свърши, ке се омъжеше,
не ти беше жаль за млад Дойчина?
Кога дойде до белото лице,
проговори млада Дойчиница:
- Хайде море, Дойчин добър юнак!
Не ти йе жаль за белото лице?
Отговори Дойчин добър юнак:
- Гори, гори, бре стара вешчице!
Ти се свърши, ке се омъжеше,
не ти беше жаль за млад Дойчина?
Та ми горе, дури ми изгоре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.