332. СИРАК ГЬОРГИЯ В ЗАНДАН ЗАТВОРЕН

Том 1: Песни

Шчо ми йе роса, шчо ми йе мъгла
по кале, поле, по сино море?
Не било роса, не било мъгла,
туку тамо ми бил сирак Гьоргия,
сирак Гьоргия в църна зандана.
На ръка държит пиле соколе;
пиленце пишчит, раница сакат.
От ръце сечит, пиленце ранит;
от очи цоцит, пиле напиват:
- Яди ми, пий ми, пило соколе,
та ке та пушча ма мой виляет,
на мой вилает, къде моя майка,
та да ми видиш шчо коа ми йе -
дали йе лето, или йе зима:
ако йе зима, по коложега,
да ми донесиш грудка снегова;
ако е пролет, къде Гюргевден,
да ми донесиш киска гороцвет;
ако йе лето, къде Петровден,
да ми донесиш три класье житени,
три класье житени бела пченица.
Та ми йе ошло пиле соколе
Не било зима, во коложега;
не било пролет, къде Гюргевден;
тук било лето, къде Петровден.
Та му занесе три класье житени,
три класье житени бела пченица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.