330. БОЛЕН ГРУЙО

Том 1: Песни

Шчо си бея до три мили бракя,
шчо си станаа сутро рано,
сутро рано, на ден, на Великден;
шчо се бело промения, накития,
та си вянаа до три коньи добри
и си пойдоа во лепана църква,
во лепана църква па честна конка.
Двата юнака коньите си вързаа -
кой за църква, кой за църквин подпор.
Шчо си върза, върза Груйо Варадинче,
шчо го върза за девойкин кифур;
търгна коня, кифур го откорна,
на девойка се прогледна белоно лице.
Шчо се наведе юнак, лице го целива,
па си вявна коня и си биде.
Шчо си легна на мекана постела,
та си лежа до девет години,
си изкина до девет постели,
и изкина до девет перници,
и изкина до девет йоргани;
низ коските трева му порасте.
На негова майка се йе нажалило:
- Дейди синко, нешчо ке те прашам,
дейди синко, шчо грехои имаш?
- Дейди майко, моя стара майко!
Лель ме прашаш, право ке ти кажам:
кога си беф за причестна на Великден,
кога си беф на лепана църква,
шчо си вързаф коня за девойкин кифур;
коня беше луда, аджамия;
търгна коня, кифур ми откорна
и девойке лице се прогледа;
се паведоф, лицето йе целиваф!
Отговори негова стара майка:
- Дейди синко, мили синко!
Како аджамии шчо се лъжат,
така и ти си се излъгал!
Ай на господ да се молиме,
да ми те господ прости!
Тогай юнак се разкости,
се разкости коска от коска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.