Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
329. ДЕВОЙКА И ТАТАРЧЕ
Том 1: Песни
Шчо йет она правои
по тие бели друмои?
По друмои одит татарче,
татарче, църно арапче,
со себе носит сейсана,
на сейсаната девойка.
Ръцете й се вързани
со нейзините наплици;
църните очи вързани
со тънка, бела мерджана.
Колку минаа пред църква,
девойка му се молеше:
- Татарче, църно арапче!
Отвързи ми 'и ръцеве,
отреший ми 'й очиве,
пред църква да се прекръстам!
- Не ги отрешвам ръцете,
не ти отвързвам очите;
тук ке те носам джамия,
та тамо да си се кланяш!
Битоля - Македония.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|