322. СТОЯН БОЛЕН У ГОРА ЗЕЛЕНА И ПИЛЕ СОКОЛОВО

Том 1: Песни

Лежи юнак у гора зелена:
постилькя му зелена морава,
зглавница му бел мермер камик,
покривка му на гора лискето.
Над глава му дърво яфорово,
над дървото пиле соколово.
Като пое пиле дури дума:
- Ей ти, Стоян, Стоян добър юнак!
Дворите ти бел пелин обрасли,
портите ти гъби гъбясали;
во стред двори дърво яфорово,
на дървото до три кукувици.
Първа кука, кука и не мъква,
втора кука, език не увлича,
трекя кука, веке пресекнала!
Отговара Стоян добър юнак:
- Ей ти, пиле, пиле соколово!
Щото кука, кука и не мъква,
она ми йе моя стара майка;
щото кука, език не увлича,
тая ми йе моя мила сестра;
щото кука веке пресекнала,
она ми йе мое първно любе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.