320. РАДА И ВОЙВОДА

Том 1: Песни

Телялин личи по града,
по града, по Силивриа:
- Кой има кола, волове,
селски на шума да ида:
че да се жени войвода,
та голем веньик че града.
Че да се жени войвода,
че зима мома убава,
ем убава, ем бугарка.
Коя йе мома убава,
неа войвода че земи.
Рада йе мома убава,
ем убава, ем бугарка,
Рада че земи войвода.
Рада йе у срем стояла,
стояла, та ги слушала.
Па си у дома отишла,
па на стрина йе говори:
- Стрино ле, пападие ле!
Какво си личе телялин:
"Селянье, селски кметове!
Бре чуйте, старо и младо,
бре чуйте, мало, големо!
Кой има кола, волове,
селски на шума да ида:
че да се жени войвода,
та голем веньик да града.
Че да се жени войвода,
че зима мома убава,
ем убава, ем бугарка!"
Язе съм мома убава,
ем убава, ем бугарка,
мене войвода че земи.
Стрино ле, попадие ле!
Че те прашам да ми кажеш:
кога се човек обеси,
и обеси, и отрови,
копая ли го гробища,
меса ли му леб за душа,
паля ли му жълти свещи,
са рода плача ли го,
попове поя ли го?
А стрина йе ю говори:
- Сестрице, Радо убава!
Кога се човек обеси,
иль обеси, иль отрове,
ни го копая гробища,
ни му меса леб за душа,
ни му паля жълти свещи,
ни го са рода оплаче,
ни го попове опоя!
Сестрице, Радо убава!
Я слушай да те научим:
я влезни ладни земници,
та се убаво премьеньи,
що ти йе най-баш премьеня;
обуй си цревье, местове,
що ти ги купи войвода,
и запаши си свилен колан,
що ти го купи войвода.
Та си земи до две стовни,
ойди на Дунав на вода.
Па тури стовни при Дунав;
собуй си цревье, местове,
та ги тури при бел Дунав;
и сопаши свилен колан,
па го тури при бел Дунав.
Па се скри жълта ракита.
Ако те иска войвода,
он че по тебе да дойде,
у Дунав че се удави!
Рада стрина я слушала.
Влезнала ладни земници,
убаво се премьеньила,
що ю йе най-баш премьеня:
обула цревье, местове,
що ю ги купил войвода;
запашала свилен колан,
що ю го купил войвода
Та си зела до две стовни,
ошла на Дунав на вода.
Турила стовни при Дунав;
собула цревье, местове,
що ю ги купил войвода,
оставила ги при Дунав;
сопасала свилен колан,
що ю го купил войвода,
турила го при бел Дунав.
Та се скри жълта ракита.
Ете, войвода де иде.
Сопаса си кемер пари,
та си го тури при стовни,
та па сос Дунав сборева:
- Ей Дунаве, бел Дунаве!
Ти си прибрал бела Рада,
щото се напред искаме,
искаме, па не вземахме,
и менека да прибереш!
Та си у Дунав нагази,
та се у Дунав удави!
Па си Рада излезнала
низ таа жълта ракита,
обу си цревье, местове,
запаса свилен колан,
па си вземала кемеро.
взема си стовни малени,
та си йе дома отишла
и на стрина йе говори:
- Стрино ле, попадие ле!
Войвода си се удави,
удави се у бел Дунав,
остави си кемер пари.
Айде да ги раздьелиме!
И стрина йе я слушала:
раздьельиле си кемеро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.