314. МАРА ПРАОВКА И МАЛКО ТАТАРЧЕ

Том 1: Песни

Убава Маро Праовко!
Чули са здрели ягоди.
Сите че моми да ида
да бера здрели ягоди,
и Мара иска да иде.
Мара си макя не пуща,
макя на Мара говори:
- Седи ми, Маро, не иди;
ти ми си мома такмепа,
такмена, а не водена.
Мара си макя не слуша,
нел влезна ладни земници,
та се убаво премьеньи,
премьеньи се, накити се:
натура злато кръстато
и това сребро теготно,
колку що може да носи,
та си ойде на ягоди.
Браа ягоди, що браа.
Що ми се оной зададе:
дали са магли, праове,
или са църни татаре,
или са брези биволи,
или са вакли овнове?
Нити са магли, праове,
нити са брези биволи,
нити са вакли овнове,
нело са църни татаре!
Сите са моми бегали,
убава Мара Праовка,
она не може да бега;
ситно у свике натеже
и това злато кръстато,
и това сребро теготно,
та не може да си бега.
Она легнала у трава.
у трава, у детелина.
Сите татаре минаа;
едно татарче маненко,
едно татарче гяволче.
Убава Мара Праовка
дигнала глава низ трава,
низ трава, низ детелина.
Согледало я татарче,
па си йе Мара хванало,
та а отвело, отвело
на нийното пусто село.
Чувало я три години,
па родила мъжко дете.
Па се Мари нажалило,
хванала Мара да плаче.
Согледало я татарче,
па си на Мара говори:
- Убава Маро, бугарко!
Шчо ти йе, Маро, та плачеш?
Дали си страдна и гладна,
или си гола и боса,
или ти йе жаль за рода,
или ти йе жаль за хоро?
А Мара си му говори:
- Татаране ле, бане ле!
Нито съм страдна и гладна,
нито съм гола и боса,
нито ми йе жаль за хоро,
нело ми йе жаль за рода;
да ме отведеш у рода!
И татарче я послуша,
справи кола сребрена;
качи се Мара бугарка
и взема мъжко детенце.
Та а отведе татарче
на нойното пусто село:
не я отведе код макя ю,
нел я отведе на хорото.
Там си найде до два брата,
дека си хоро водеа.
И Мара си му говори:
- Татаране ле, бане ле!
Я подърж мъжко детенце,
малко че поиграем!
И татарче я послуша,
вземало йе мъжко дете.
И Мара се йе хванала,
хванала се у хорото
между нойни до два брата.
И бракя си а хванаа,
та дома я отведоа.
А татарче ю говори:
- Убава Маро, бугарко!
Ка не ти йе жаль за мене,
не ти ли йе жаль за дете,
за това сребро теготно
и това злато кръстато?
А Мара си му говори:
- Татаране ле, бане ле!
Просто да ти йе детенце
и това сребро теготно,
и това злато кръстато.
Я чем сос бракя да идем,
нечем по тебе да идем!
Па отведоа я два брата
на нойните равни двори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.