309. ДВА БРАТА УБИТИ ОТ ТУРЦИ И СЕСТРА ИМ РАДА

Том 1: Песни

Радо ле, моме убава!
Карала Рада говеда
горе горната маала,
край юручката меана.
Юруци редум седеа,
цървено вино пияа
и добра дума думая;
- Погинали са два брата,
два брата, до два близняка
у Ибер, полье широко,
у иберските ливади,
на иберските кладенци.
При них си седи детенце,
та ги от орли браньеше,
от орли и от гарвани.
Ка ги йе Рада дочула,
па се върнала на двори,
па па макя преказуе:
- Мале ле, мила майчице!
Карах си, мале, говеда
горе, горната маала,
край юручката меана.
Юруци редом седея,
цървено вино пияа
и добра дума думая:
"Погинали са два брата,
два брата, до два близняка
у Ибер, полье широко,
у иберските ливади,
на иберските кладенци.
При них си седи детенце,
та ги от орли браньеше,
от орли и от гарвани!"
Това са мои два брата,
два брата, до два близняка!
Че идем, мале, да видим!
Рада си макя не пуща:
- Седи ми, Радо, не иди!
Рада си я не слушала -
справи кола железна,
прега брези биволи,
зажегли жегла сребрена;
етапа Рада, та ойде
у Ибер, полье широко,
на иберските ливади,
на иберските кладенци.
Що да види, що да чуе:
умрели са два брата,
два брата, до два близняка!
При них ми седи детенце,
та ги от орли браньеше,
от орли и от гарвани.
Рада на дете говори:
- Лелино мило пиленце!
Какво погина баща ти,
баща ти и па чича ти?
Детенце си ю говори:
- Лельо ле, мила лелице!
Лесно погина баща ми,
а по баща ми чича ми!
Проминае клети турци,
та заискае фаладжа,
фаладжа, вакло кьосемче.
Чича го дава, не дава,
тате го никак не дава.
Онй хваная баща ми,
хваная и погубия,
а по баща ми чича ми!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.