308. ЛАЛОШ ЮНАК БОЛЕН И ПЪРВАТА МУ ЛЮБНА ДАФИНА

Том 1: Песни

Лалоше, море Лалоше!
Болен ми лежи млад Лалош;
над глава любне Дафина.
Па Лалошу му говори:
- Лалоше, море Лалоше,
като ми лежиш, че умреш!
А Лалош си ю говори:
- Любне Дафино, Дафино!
Я ми додай студна вода:
уста ми са захванали,
гърло ми йе загърнало;
я ми додай студна вода
устата да си разфапем,
гърлото да си поляем!
Затражила йе Дафина,
затражила вода да даде;
немало йе студна вода.
Она взема до две стовни,
та па си биде на вода.
Па не мина, дека заман,
дека заман заминуе,
нело замина Дафина
край тие ладни меани.
Кметове редум седеа,
цървено вино пияа
и добра дума думая;
- Болен ми лежи млад Лалош,
болен лежи, че да умре;
да би дал бог да не стане!
Ега ми умре млад Лалош,
да му вземеме любнето
за поповаго Никола.
Ка си е чула Дафина,
она се назад върнала,
та си йе дома отишла,
па на Лалоша казуе:
- Лалоше, любне Лалоше!
Я си ойдо студна вода,
па не минах, дека заман,
дека заман заминуе,
нело заминах, заминах
край тие ладни меани.
Кметове редом седеа,
цървено вино пиеа
и добра дума думая:
"Болен ми лежи млад Лалош,
болен лежи, че да умре;
да би дал бог да не стане!
Ега си умре млад Лалош,
да му вземеме любнето
за поповаго Никола!"
А Лалош си ю говори:
- Любне Дафино, Дафино!
Я слушай да те научим.
Кога ти умре млад Лалош,
жаляй го, любне Дафино,
година и половина,
па се ожени, Дафино,
друго село, друго любне!
Па си умрел млад Лалош.
Лалоша ми понесоя,
понесоя да копая;
Дафина ми поведоя,
поведоя да венчая.
Лалоша у гроб турия,
Дафина ми армасая,
армасая и венчая.
Кога било отзарана,
рано рани Лалошова,
Лалошова стара макя.
Лалошу ручок да носи.
Та си Лалоша плачеше:
- Лалоше, туго за тебе,
ош по-голема Дафино!
Какво да гледам Дафина
другому по двор да ходи,
другому измет да чини,
другому крави да музе,
другому телци да лачи?
Ош поранила Дафина,
влезнала крави да музе.
Ка а дочула Дафина,
деверче телци държеше;
а на деверче говори:
- Браче ле, малко деверче!
А ми додай влашко ноже,
да си разрежем ябука:
по-малко я к' изручам,
повече тебе че дадем!
Не се сетило деверче,
та ю даде влашко ноже.
вземала го йе Дафина;
не разрезала ябука,
нел се у сърце убола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.