307. ПЕТКАНА СЪНУВА ГОРЪК СЪН ЗА ДВАТА СИ БРАТА И ОТ ЖАЛ УМИРА НАД НИХ, ТА Я ПОГРЕБВАТ В СЪЩИЙ ИМ ГРОБ

Том 1: Песни

Петкано, бела Петкано!
Рано ранила Петкана
на света млада неделя,
та ясен огън наклала,
въз огън седи, та плачи.
Согледа я свекърва,
та на Петкана говори:
- Снао Петкано, Петкано!
Мари, що ти йе, та плачиш?
Дали си гола и боса,
или си страдна, иль гладна?
А Петкана то говори:
- Мале свекърво, свекърво!
Нити съм гола, пи боса,
нити съм страдна, ни гладна.
Горок съм санок видела:
два ми галаба летеа,
кога летеа, гърмеа,
кога падаае, треснае.
И двата беа без глави.
Това йе, мале, на белег -
умрели са ми два брата,
два брата, до два близняка!
А свекърва ю говори:
- Снао Петкано, Петкано!
Я мучи, мори, не плачи.
Заман си санок не угажда
сабота спроти неделя.
Кога си санок угажда?
У петок спроти сабота!
Туку това издумали,
ете, чича ю де иде,
чука и вика на порти:
- Петкано, братанице ле!
Излезни, порти отвори,
прихвани ми врана коня!
Чича те каньи на сватба -
заженвихме ти два брата,
два брата, до два близняка!
А Петкана му говори:
- Чичо ле, мили чичице!
Като ме каньиш па сватба,
камо ти бела погача,
камо ти златна здравина?
Чича Петкани говори:
- Петкано, братанице ле!
Язе си носех погача
и таа златна здравица;
среснаа ме клети турци
во тие тесни клисури,
та ми вземае погача,
изпия златна здравица!
Петкана си му говори:
- Чичо ле, мили чичице!
Туку ме мало зачекай
да разплетем руси коси,
да разплетем, да омием,
да месим бела погача
и да наточим здравица!
А чича си ю говори:
- Петкано, братанице ле!
Айде ми, айде, Петкано!
Там че миеш руси коси,
там че миеш, там че плетеш,
там че месиш погача
и там че точиш здравица!
Петкана го послушала,
та си ошла со чича си.
Минаа полье широко,
приеа гори зелени.
Петкана чичи говори:
- Чичо ле, мили чиченце!
Нещо ми гора мирише
на бел темян, на жолт восок -
два ми са брата умрели,
два брата, до два близняка!
А чича си ю говори:
- Айде ми, айде, Петкано!
Таа си гора таква йе,
она си така мирише
на бел темян, на жълт восок!
Кога ойдое под село,
нещо им се гласи чуе.
Петкана чичи говори:
- Чичо ле, мили чичице!
Нещо ми се гласи чуе:
умрели са ми два брата,
два брата, до два близняка!
А чича си ю говори:
- Айде ми, айде, Петкано!
Сватба ми йе, та моми поя,
моми поя, гайди свира!
Та си ойдое на двори.
Насреща са ю два брата,
до два брата, до два близняка;
попели ги да ги копая!
Ка ги видела Петкана,
та па на чича говори:
- Чичо ле, мили чичице!
Чичо ле, проклет да ми си!
Оти ми право не кажеш,
да разплетем руси коси,
да разплетем, да не мием,
па жално да си заплачим?
През девет села минаме:
кой ме види да казуе,
кой ме чуе да прашуе!
Па на носаче говори;
- Тако ви бога, носаче!
Широк гробо изкопайте,
наедно ни закопайте,
мегю мои до два брата,
до два брата, два близняка!
Туку това издумала,
пригърнала си два брата,
па се с душа разстанала!
Послушали я носаче,
широк гробо изкопали,
наедно ги закопали,
мегю нойни две братета,
две братета, две близнета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.