306. ВОЙНО КЕСЕДЖИЯ УБИВА ШУРЕЯ СИ МИХАИЛА

Том 1: Песни

Жална гора, жаль ми йе на тебе,
и па тебе, и па моя макя,
оти ме йе младо оженила,
оженила, па зло намерила,
па зла свекра, на по-зла свекърва.
А Войноти върло кеседжия:
са нош бие друм и и клисури,
са нош оди, те кеседжиствуе;
са нош му са порти отворени,
весден му са порти затворени,
весден лежи под зелена сенкя!
И снощи йе от клисура дошел
и донесе кървава кошуля:
у кошуля ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалиа,
на пръстено писмо подписано,
подписано име Миаиле!
Се прилича на моето брате,
на моето брате Миаила!
Дочул ми я Войно кеседжия,
та па си ю потио говори:
- Мучи, мучи, мое първно любне,
мучи, мучи, да би онемела,
може да йе твое мило брате,
може да йе, мори, та не йе ли,
може да йе брате погинало.
Среснаме се у тесни клисури,
тевно беше, та се не видоме,
ногу бевме, та се не познавме,
срам ни беше, не приказавме си,
може да йе брате погинало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.