305. ДВА БРАТА В ЗАНДАН ЗАТВОРЕНИ

Том 1: Песни

Два си брата верно живувале,
живувале бракя, другувале -
сос една се вода омивале,
с един се пещемель брисале,
па една се сабя огледуя.
Това се на руси не свиде.
Тунье ги йе беда обедила,
тунье беда за права правина -
затвори ги краля капетана,
затвори ги у тевна зандана.
Та лежели девет годин дана,
настанало и лето десето.
Не знае се на кое са време,
зиме ли йе, море, лете ли йе,
пролет ли йе, море, есен ли йе.
Проговори по-младо братенце:
- Таком бога, по-старо братенце!
Айде, брайно, дума да думаме,
да думаме с краля капетана,
от двамина един да отпущи,
я тебека, брайно, я менека,
да одиме низ града, въз града,
да видиме на кое сме време:
зиме ли йе, море, лете ли йе,
есен ли йе, брайно, пролет ли йе.
Послуша го по-старо братенце,
та думаа с краля капетана,
та отпущи по-младо братенце.
Проговори по-старо братенце:
- Таком бога, по-младо братенце!
Ка излезнеш низ тевна зандана,
кога дойде, брайно, бурно лето,
да си вземеш два класа ченица,
да си вземеш два стръка игличе,
донеси го у тевна зандана,
и я да знам, де йе пролет дошло!
Кога дойде, брайно, драга есен,
ти откипи гроздок бело грозде
и си земи чаша руйно вино,
донеси го у тевна зандана,
и я да знам, де йе есен дошло.
Послуша го по-младо братенце.
Направи се робче потайниче,
та излезна пиз тевна зандана,
та се метна низ града, въз града.
Насреща му оной стари старец,
де си кара два чифта волове,
де си кара, да ги препродава;
не дава ги, като що се дава,
иел ги дава на половин паа.
Попрашало робче потайниче:
- Таком бога, оной стари дедо!
Защо караш два чифта волове,
и ги караш, та ги препродаваш,
не даваш ги, като що се дава,
нел ги даваш на половин паа?
Даль за длъжно иль за кабаат?
Проговори оной стари старец:
- Таком бога, робче потайниче!
Ни за длъжно, ни за кабаат.
Я си има до два мила сина.
Тунье ги йе беда бедила,
тунье беда за права правина,
бедила беда, затворила:
затвори ги краля капетана.
Еве стана девет годин дана,
какво лежа до два мила сина,
какво лежа у тевна зандана.
Та си давам два чифта волове,
не ги давам, като що се дава,
нел ги давам па половин паа,
да отпушим до два мила сина!
Проговори робче потайниче:
- Таком бога, оной стари дедо!
Я си върни два чифта волове,
върни си ги на равни дворове,
не давай ги па половин паа
Спошчи мина край тевна зъндаиа,
два ти сина беа обесени -
Повърна се оной стари старец,
та си върна два чифта волове,
та си ойде на равни дворове.
Па се шетна робче потайниче,
па се шетна още по-надоле.
Насреща му онай стара баба,
де си държи до два врани конье,
та ги държи, да ги препродава;
не дава ги, като що се дава,
нел ги дава на половин паа.
Попраша а робче потайниче:
- Таком бога, онай стара бабо!
Защо даваш до два врани конье,
не даваш ги, като що се дава,
нел ги даваш на половин паа?
Даль за длъжно, бабо, иль за кабаат?
Проговори онай стара баба:
- Таком бога, робче потайниче!
Ни за длъжно, робче, пи за кабаат.
Я си има до два' мила сина,
до два мила сина като тебе.
Това се на руси не свиде!
Тунье ги йе беда сбедила,
тунье беда за права правипа,
затвори ги краля капетана,
затвори ги у тевна зъндапа
Еве етапа девет годин дана,
ка си лежа до два мила сина.
Та си давам до два врани конье,
не давам ги, като що се дава,
нел ги давам на половин паа,
да отпушим до два мила сина!
Проговори робче потайниче:
- Таком бога, онай стара бабо!
Я си върни до два врани конье,
върни си ги на равни дворове,
върни си ги, не продавай си ги.
Снощи мина край тевна зандана,
два ти сина беа обесени!
Послуша го онай стара баба,
та си върна до два врани конье,
върнала ги на равни дворове.
Па се шетна робче потайниче,
па се шетна още по-надолъе.
Насреща му две добри девойки,
де карая тънки дари...
даваа ги на половин паа.
Попраша ги робче потайниче:
- Таком бога, гиздави девойки!
Що давате ваши тънки дари,
давате ги на половин паа?
Даль за длъжно иль за кабаат?
Проговора гиздави девойки:
- Таком бога, непознат юначе!
Ни за длъжно, ни за кабаат.
Имаме си две мили братета.
Това се на руси не свиде.
Тунье ги йе беда бедила,
бедила беда, затворила,
тунье беда за права правина -
затвори ги краля капетана,
затвори ги у тевна зандана.
Еве стана девет годин дана,
ка си лежа две мили братета,
настанало и лето десето.
Та даваме наши тънки дари,
даваме ги на половин паа,
да отпущим две мили братета!
Проговори робче потайниче:
- Таком бога, две добри девойки!
Я върнете ваши тънки дари,
върнете ги, не продавайте ги,
върнете ги на равни дворове.
Сношчи мина край тевна зандана,
два ви брата беа обесени!
Послушаа го гиздави девойки,
върнали са нийни тънки дари,
върнали ги на равни дворове.
Па се шетна робче потайниче,
па се шетна още по-надолье.
Насреща му две млади невести,
де си държа две мъжки дечица,
де ги държа и ги продаваа,
даваа ги на половин паа.
Проговори робче потайниче:
- Таком бога, две млади невести!
Що давате до две мъжки деца,
давате ги на половин паа?
Даль за длъжно иль за кабаат?
Проговора две млади невести:
- Таком бога, непознат юначе!
Ни за длъжно, ни за кабаат.
Имаа си до два мили бащи.
Тунье ги йе беда сбедила,
тунье беда за права правина,
бедила беда, затворила,
затвори ги краля капетана,
затвори ги у тевна зандана.
Еве стана девет годин дана,
настанало й лето десето,
като лежа нийни мили бащи.
Та даваме нийни мъжки деца,
даваме ги на половин паа,
да пущиме нийни мили бащи.
Проговори робче потайниче:
- Таком бога, две млади невести!
Я върнете до две мъжки деца,
върнете ги на равни дворове,
върнете ги, не продавайте ги.
Сношчи мина край тевна зандана,
два им бащи беа обесени!
Послушаа го две млади невести,
върнали си до две мъжки деца,
върнали ги на равни дворове.
Повърна се робче потайниче,
та си ойде у тевна зандана,
та си ойде, на брата казуе:
- Таком бога, по-старо братенце!
Я изидо наша мила рода.
Я си видо наши стари баща,
де си кара два чифта волове;
не дава ги, като що се дава,
нел ги дава па половин паа.
Я си видо наша стара майкя,
де си държи до два врани конье,
де ги държи, та ги препродава;
не ги дава, като що се дава,
нел ги дава на половин паа,
да отпущи до два мила сина.
Я си видо паши мили сестри,
де караа нийни тънки дари,
караа ги, та ги продавая;
даваа ги на половин паа,
да отпуща до два мила брата
Я си видо две млади невести,
де си носа наши мъжки деца,
де си носа, та ги продавая;
даваа ги па половин паа,
да отпуща нийни мили бащи!
Ка изказа по-младо братенце,
па си се двата прегърнали,
веднага се с душа разстанали,
преумрели две мили братета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.