304. ГЮРГЯ, НА СОН ПЛЕНАТА, УБОДВА СЕ САМА

Том 1: Песни

От сон Гюргя попленета,
попленил я войводата,
войводата дренопольски.
Отнел ми я цару двори,
турил ми я цару скути,
па се Гюргя не разбугя.
Припояа пауните,
пригукаа гулубите,
прилаяа загарите.
Тогай се е разбудила.
На майка си говореше.
- Леле, мале, старо мале!
Наша кукя паун нема,
паун нема - паун пее,
гулуб нема - гулуб гука?
Изговара войводата:
- Не си, Гюргьо, край майка ти,
туку си ми цару скути.
Изговара мома Гюргя:
- Ей, войвода, млад войвода,
я подай ми ружко ножче,
да разсечам жъта дуня,
да разквасам тенка уста!
Измами се войводата,
подаде й ружко ножче:
не пресече жъта дуня,
убоде си клето сърце!
Салт еднъжка изговори:
- Ти да знаеш, млад войвода,
ка се Гюргя от сон краде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.