301. ЯНКА И ЯНКО, БРАТ И СЕСТРА,
БРАКОСЪЧЕТАНИ, И МАЙКА ИМ

Том 1: Песни

Изникнало гор ябука,
на две гранки две ябуки,
на трекята славей пее:
- Бегай, бегай, старо югро,
старо югро, чудовишче,
сос две деца сирачиня,
каде иде турска войска,
турци земя ке попленат!
Ошче речта не изрече,
изпуниха клети турци,
клети турци, арнаути:
шчо йе старо, погубиле;
шчо йе младо, поробиле!
Заплениле тенка Янка,
тенка Янка и Янкула.
Янко ми го отнесоа,
дека сънце шчо изгрева;
па Янка я отнпесоа,
дека сънце шчо заогя.
Па раснале, пораснале:
Яна - мома за даванье,
Янко - момче за жененье.
Тува стана млади Янко,
уяна си врана коня,
от град на град лико траже.
Па отиде надалеку,
дека сънце шчо заогя.
Тамо найде тенка Яна,
бендиса я и я взема.
Водиха се три години,
ла имаха мъжко дете:
не йе дете како дете,
туку им йе люта змия.
Киниса си млади Янко,
ке си иде на нов пазар,
на нов пазар, па папагюр,
и на Яна говореше:
- Кажи, Япо, шчо да ти купам?
Дали чоа иль кадифе?
Ой а му се ногу моле:
- Леле, Янко, първьо любно!
Никюм чоа, ни кадифе.
Да ми купиш робинчица,
да ми чува мъжко дете.
да ми мете рамни двори,
никюм стара, никюм млада:
стредна жена, за работа.
Ойде Янко на нов пазар,
на нов пазар, на панагюр,
па й купи робинчица,
па у дома я доведе.
Учини се два дни, три дни.
Яна готви сладок ручок,
робина й дете люля,
ем го люля, ем му пее:
- Нани, нани, мъжко дете,
и от сина, и от керка,
и на баба мило внуче!
Па я чула тенка Янка.
Дойде Янко да си руча,
па му Янка говореше:
- Леле, Янко, първно любе!
Како пее робинчица:
"Нани, нани, мъжко дете,
и от сина, и от керка,
и на баба мило внуче!"
Па седнале да си ручат.
Изговара млади Янко:
- Робинчице, стара майко!
Сакам нешчо да те прашам,
ама право да ми кажеш.
Дали имаш нешчо рода,
нешчо рода и роднина?
Робинчица говореше:
- Леле, Янко, мили синко!
Яз си немам нигде н' рода,
нигде н' рода, ни роднина.
Само имах две дечиня:
едно момче и девойче,
едно Янко, друга Яна.
Турци земя поплениа,
плениха ми двете деца!
- Робинчице, стара майко!
Дали ти се нишанлии?
- Яна ми йе бележана
на гърлото под гердано,
Янко ми йе бележено
на главата под косата!
Па се живи прегърнале,
па се мъртви отгърнале:
они биле брат и сестра,
робинчица - стара майка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.