299. ДЕТЕ И ЦАР

Том 1: Песни

(...)
Отдека йе чул селски протогер,
па йе разгласуал на сето село,
реч по реч до цар се чуло.
Допратил йе цар до два сеймена,
та си вземале мъжко дете,
па го затвориле темна темница,
до три години ни го пушчиле, ни го виделе.
Па си цар веле и говоре:
- Е, виека, до двоица сеймени!
Отворете темната темница,
та изхвърлете мъжкото дете!
Отвориле темната темница:
мъжко дете у столи си седе,
у столи си седе и книга си чате,
окол него негови дружина.
Па се върнале до двоица сеймени,
на цар велят и говорат:
- Мъжко дете у столи си седе,
у столи си седе и книга си чате,
и окол него негови дружина,
и у темница сънце грее!
Па викнал цар: - Извадете мъжко дете,
извадете, да го погубам!
Извадиле мъжко дете.
Измъкна си цар со остра сабя,
схвана му се десната ръка!
Па си оставил мъжко дете,
па го оставил на негови столи.

В бележка към № 298 Шапкарев указва, че първите 6 стиха на тая песен са били изтрити в тетрадката със записи (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.