295. МАРКО И СЕСТРА МУ МАРИА

Том 1: Песни

Марко иде от гора зелена,
сестра му Мариа от вода студена,
та му веле, веле ем говоре:
- Варай, брато, мили брато!
Шчо си толко кахърлиа:
буйно копе полежито носиш,
самур калпак над очите?
Он й веле, веле ем говоре:
- Варай, сестро, мила сестро!
Диль ми питаш, сестро, да ти кажам -
ка си идах от гора зелена,
ка си дойдех до стред пъкьот,
там имаше ладна меана,
на меана едно малко дете,
едно малко дете, младо меанджиче,
младо меанджиче, младо Миаилче,
книга гледе, сестро, сълдзи роне!
Езе му речех, сестро: "Поможи бог!"
От шчо беше оно в книга завлезело,
оно на мене, сестро, не ми отговорило.
Та ми е мошне жаль паднало,
та си махнах, сестро, с буйно копе,
та го юдрих, сестро, в бели гърди,
на местото, сестро, дете го оставих!
Оно било, сестро, едно къйметлиа,
едно къйметлиа, сестро, мегю девет сестри,
со майка, сестро, дури до десет!
Сега, сестро, мене ки ме загубат,
мене ки ме загубат, сестро, на негово место!
Тогай веле сестра му Мариа:
- Варай, брато, Марко, мили брато!
Нимо бери кахър, касавет -
езе имам, брато, дури девет сина,
по-малечок, брато, на тебе умесе,
него ки го дадам, него зарди тебе,
него зарди тебе, на твоето место!
Дома си отиде сестра му Мариа
и пушчи най-малечкийо син за Марка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.