|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
293. СИРОМАХ ТОДОР И ТОДОРИЦА ПРОДАДЕНА
Том 1: Песни
- А, Тодоре, а, мили стопане!
Веке ми се сдодеало от тежково камато!
Еден пойдвит, двайца дойдвеет,
веке ми се сдодеало, стопане!
Иль ти мене млада патаксай ме,
иль ти мене млада продай ме!
Тога йе се отгоори клети Тодор:
- Тодорице, а мила стопанко!
Да те тебе яз млада патаксам,
нишчо файде не би се сторило,
ама яз тебе млада да продаам,
да прбплатам малу-много нешчо!
И йе рече Тодор сиромашец:
- Тодорице, а мила стопаико!
Я влези си в земьени керали,
отключи си плетени ковчедзи,
облечи си руо невестинско,
та яз тебе млада да продаам!
Та си влезе Тодорица млада,
та си влезе в земьени керали,
си отвори плетени ковчедзи,
си облече руо невестинско,
си излезе во рамни дворои.
Та я виде Тодор сиромашец.
Се прегърнаа со млада невеста:
от жальои, от плакой
дури земя се увирила!
С' излегоа от портата надвор.
Поодеа, шчо ми поодеа,
сусретиа църна арапина:
- Добро ютро, църна арапино!
- Дай бог добро, млади каурине!
Дека ходиш со млада невеста?
Се отгоори Тодор сиромашец:
- Шчо не покрил господ, и яз не покривам -
ме явнало тежконо камато,
я продаам младава невеста,
малу-много яз да се проплатам!
- Колку сакаш за млада невеста?
- Сто й седумдесет и седум хиляди!
Отброяла църна арапина
сто й седумдесет и седум хиляди,
си я зела младана невеста.
Жаль йе падна Тодорице младе,
тога викна стопану, Тодору:
- А, Тодоре, а, мили стопане!
Али олку помии не поминафме,
шчо ме даде з' оваа църна арапина?
Жаль му падна Тодор сиромаху,
назад врати църна арапину
сто й седумдесет и седум хиляди,
си я зеде млада Тодорица
Поодеа, шчо ми поодеа,
сустретоа младо йеничерче:
- Бог помагай, млади каурине!
- Дай бог добро, младо йеничерче!
- Дека ходиш со млада невеста?
- Шчо не покрил господ, и яз не покривам -
ме яхнало тежконо камато,
я продаам младава невеста,
малу-много яз да се проплатам!
- Колку сакаш за млада невеста?
- Сто й седумдесет и седум хиляди!
Тога му викна на младо хазнатарче:
- Отброи му на млади каурина
сто й седумдесет и седум хиляди. -
Му отброя младо хазнатарче,
му отброя сиромах Тодору
сто й седумдесет и седум хиляди.
Си я зеде млада Тодорица,
си кондиса на широко поле,
курдисаа белана чадъра.
Си я зеде млада Тодорица
во белана негоа чадъра,
си я гибат како мъж и жена.
Кондисало едно лепо пиле,
кондисало на бела чадъра.
Шчо ми викна лепо да ми пеит:
- Къй се чуло и къй се видело
брат и сестра да ми се любеет?
Ми излезе младо йеничерче,
стрели фърлят на лепоно пиле;
ни пиле ми се замълчвит,
ни стрели го погодвеет.
Тога влезе йеничерче младо,
тога влезе под бела чадъра
и йе велит младе Тодорице:
- Да не имаш нешчо род роднина?
Или брата, или братучеда,
братучеда или побратима?
Тога велит млада Тодорица:
- Нито брата имам, нито побратима,
нито рода имам, нито пак роднина,
само имаф едно мило брате.
Кога беше ушче малечкаво,
помина силна войска и то ни загина.
Тога рече младо йеничерче:
- Али имат тоа нешчо нишан,
али имат твойот мили братец?
- Нишан имат на десната нога -
кога беше мошне малечкаво,
му изгоре десната нога
и му падна от десна нога палец,
тоа нишан имат мойот братец!
И йе рече паша, младо йеничерче:
- Изтъргни ми мои десен скорен
да не ти сум твои мили братец!
Му изтъргна Тодорица млада,
му изтъргна от десна нога скорен.
Кога виде - от десна нога палец,
от десна нога палецот му паднат!
Тога тийе двайца се прегърнаа,
от солдзи дури земя се увири!
Си излезе младо йеничерче,
си излезе от бела чадъра,
го повика младо азнатарче:
- А, ей гиди, младо азнатарче!
Пушчи бъргу чифтено татари
да втасеет млади каурина,
шчо му броя сто й седумдесет и седум хиляди.
Си допушчи младо азнатарче,
си допушчи чифтено татари,
го втасаа Тодора сиромах
и назад тийе него го вратна.
Тога рече сиромашец Тодор:
- Бог те убил, млада Тодорице!
Шч' олку вака ти мене ме мъчиш?
Иль и него ти го не бендиса?
Го донесоа сиромах Тодора,
го донесоа под бела чадъра.
Му доказа младо йеничерче
све, шчо нему му дошло на глава,
и му даде сиромах Тодору
седумдесет и седум хиляди,
и му рече на млади Тодора:
- С тийе седумдесет й седум хиляди
да си платиш тежкото камато,
а со овие, за да си поминиш,
да поминиш живот со сестра ми!
Охрид - Македония; камато - дълг или данък.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|