292. ДЕНИКА ДЕВОЙКА И ЮНАЦИ

Том 1: Песни

Собрале, ми се набрале
до триста, двесте юнаци,
собрале, ми се набрале
горе, на ворф на планина.
Та ми слегое долу, в селата,
долу, в селата, на ладна меана.
Слуга 'и служит Деника девойка.
Сите йе нейзе чаша позедое,
сите я нея за рока фатие.
Деника им велит, говорит:
- Ей юнаци, добри юнаци,
не йе унер за рока факянье.
Кой йе юнак Дунав да препливат,
той кя вземат Деника девойка!
Сите ми се в земи опулие,
саде еден не ми се опули;
той ми беше Стоян делиа.
От ми рече Стоян Делиа:
- Яз кя пливам белего Дунафа.
Ми препливал до стреде Дунафа,
от ми викна Стоян да ми викат:
- Ей ви вами, верна дружино,
ме поголтна риба до колена!
Сите му се нему посмеяе.
От ми скокна Деника девойка
да ми фатит Стояна делиа.
Отговори йе Стоян делиа:
- Ай ти тебе, Денике девойке!
Не ме поголтна риба до колена,
да видиме моява дружина,
да видиме шчо вера имает.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.