291. СЪРБИН И ГЪРЧЕ КОСТУРЧЕ

Том 1: Песни

Разхвърлиле тежкана тефтера,
кому двесте, кому триста,
а Сърбину иляда дукати,
зашчо имал хубаа невеста.
Туку биет ръце от колена.
Го догледа негоата майка:
- А, Сърбине, море мили синко,
а шчо биеш ръце от колена?
- Мори, майко, мила майко!
Разхвърлиле тежкана тефтера,
кому триста, кому петстотини,
а мене ми падна иляда дукати,
зашчо ми йе невеста хубаа!
Со шч' ке платам царскана мириа?
Ке продаам хубаа невеста,
ке продаам со се мъжко дете,
да си платам царскана мириа!
- Хай ти, синко, а, Сърбине!
Не продаай хубаа невеста.
Ти си имаш многоие загони,
продай си 'и полойната,
да си платиш царскана мириа!
- Мори, майко, мила майко!
Загоните нель ни се потребни;
идет старос, идет болест,
со шчо ке си нийе живиме?
Тийе повтур дефтер ке ни хвърлеет.
Ке продаам хубаа невеста,
повтур ке се яз оженам,
ке си вземам нееста по-гърда!
Шчо йе велит младе Сърбинице:
- Сърбинице, хубаа невесто!
Отвори си твоите ковчедзи,
извади си руба невестинска,
промени се, как за мен си дошла:
не каниле на гости да хойме.
Земи си го и мъжкото дете,
земи си го, на гости да хойме!
Тая си немаше фара и роднина,
та на гости да ходеет.
Тук я отнесе на бела чаршия.
Кладе телял на пазар да викат:
- Се продаат хубаа невеста,
Се продаат со се мъжко дете.
Кой ке се наидит юнак да а купит,
да ми дайт пет иляди дукат!
Никой ми се, богме, не наемат,
ми се найме църна арапина;
горна буза вилица покриват,
а долната - до църните очи.
Я пазарит хубаа невеста.
Шчо ми викна хубаа невеста,
шчо ми викна колку глас я държит:
- А, Сърбине, мили стопанине!
Харам ти било измет, шчо сум ти сторила,
зашч ме продааш църна арапину?
Лель, продай ме на вера кръстена!
Се собрале от сета чаршия:
нажалило им се за хубаа невеста,
къде пишчит како пиле в гора.
Ми собрале пари по сета чаршия,
арапину назад да му вратат.
Изтерае църна арапина.
Шчо ми дойде едно лудо гърче,
лудо гърче, незнайно делифче:
- Хай, Сърбине, ти добър юначе!
Дай ми мене хубаа невеста,
дай ми мене со се мъжко дете,
да ти даам пет иляди дукат!
Си я зеде хубава невеста,
си я зеде со се мъжко дете,
да я носит во негов виляет.
Шчо оделе три дни и три ношчи,
ми дойдое во негой дворои.
Ми викае попове, кумове,
ми бидое в църкви, манастири,
я венчает хубаа невеста.
Шчо ми дойде едно лепо пиле,
шчо ми пеит песма гласоита:
- Хай ти, боже, вишени господе!
Къй се чуло, боже, и видело
брат и сестра да ми се венчает!
Я венчаа хубаа невеста.
Тогай велит она лудо гърче:
- Сърбин иде, хубаа невесто!
Аль слушаше как пиле пейеше?
- Хай ти, гърче, незнайно делифче!
Сега ми йе, море, летно време,
така му йе на пиле песмата.
Къде ти се постелите
да постелям шарена одая,
мийе малу да си полегниме,
оти сум си много уморено -
сум идело три дни и три ношчи.
Шчо ми влезе хубаа невеста,
ми постельвит в шарена одая,
ама юнак на врата ми стоит.
Пак ми дойде она лепо пиле,
ми се качи на високи диван.
Шчо ми пеит онаа лепа песма:
- Хай ти, боже, вишени господе!
Къй се чуло, боже, и видело
брат и сестра да ми се залюбат,
да ми спийеет во една постеля!
Тогай велит гърче на невеста:
- Сърбинице, хубаа невесто!
Даль с' имало некога брата?
- Кога беше големото пленсто,
не попленийе, робье не зедое,
попление и майка, и татка.
Яз си имаф едно мило брате,
едно брате малоо, на босица,
а не знам даль йе живо или йе умрено!
- Сърбинице, хубаа невесто!
Даль имаше брат ти нешчо нишан?
- Хай ти, гърче, незнайно делифче!
Ми имаше голема нишана -
на десна нога мал пръст ми немаше!
Тогай велит она лудо гърче:
- Сърбинице, хубаа невесто!
Слечи ми го ти деснийов скорен,
оту после да си полегниме!
Му го слече нему десен скбрен.
Кога виде голема нишана -
на десна нога мал пръст ми немаше.
Ми станае, ми се избацие
и от солдзи кишка с' истопие!
- Малчи, сестро, сестро Ангелино!
Да тоара три тоари азно,
да те носа назад у Сърбина!
Ми тоари три тоари азно
и си зеде хубаа невеста
со се она лудо мъжко дете,
та м' я носит назод, на Сърбина.
Кога зора ми се обзорила,
ми се качи Сърбин добър юнак,
ми се качи на високи диван.
Се разпули по поле широко,
я доглеа хубаа невеста
и ми влезе в шарена одая,
та йе велит на своя стара майка:
- Мори, майко, мила моя майко!
Тук ми врашчеет хубаа невеста,
шчо маана той нейзе йе найде!
А я сите пари 'и потрошиф -
тефтер си платиф и борджот си платиф,
пара немат веке у юнака!
Шчо ми дойде до пътната врата,
шчо ми дойде она лудо гърче,
шчо ми клюкат, дур ке я изкършит.
А никой надвор не му излегвит,
не излегвит порти да отворит.
Тогай велит Сърбин добър юнак:
- Слези, майко, порти отвори му,
оти яз не си излегвам...
Шчо ми слезе Сърбиноа майка,
ми отвори пътни тежки порти.
Шчо йе велит она лудо гърче:
- Мори, бабо, Сърбиноа майко!
Камо ти го Сърбин добър Юнак?
Нека слезит Сърбин добър юнак,
да разтбарит три тоари азно
и да си зеит хубаа невеста,
да си я зеит со се мъжко дете!
Ми се качи негоата майка,
ми се качи горе в одая и му велит:
- Хай, Сърбине, мои мили синко!
Та слези си долу, в рамни дворье,
разтоари три тоари азно
и земи си хубаа невеста,
земи си я со се мъжко дете!
Шчо ми слезе Сърбин добър юнак,
шчо ми слезе в онийе рамни дворье.
Не разтоарвит три тоари азно,
тук му викат: - Добре дошол, гърче,
добре дошол, гърче, незнайно делифче!
Шчо ми врашчаш хубаа невеста?
Шчо кабает ти нейзе йе найде!
Яз парите, сите 'и поарджиф,
немам пари назад да ти вратам!
- А, Сърбине, моя зеташине!
Разтоари три тоари азно
и земи си хубаа невеста,
хубаа невеста, моя мила сестра,
и на ми ти твойе малоо синче,
твойе синче, мойе мило внуче!
Ми 'и държа три недели на гости.
Пак 'и качи на бързине коньи,
та си пойде при шура си.
Си седоа шес недели на гости.
Кога 'и прашчаше да си одеет,
голем дар ми 'и подарило -
на свакя си копринена кошуля,
на сестра си хубаа шамия,
на детето тунус фефче.
Та дойдое дур дома си,
я найдое алайката,
я найдое къде плачит
зашчо ми се забаиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.